От всички спирки „Аляска“ трябваше да телеграфира в Стокхолм и естествено беше уговорено, че ако в промеждутъка имаше новини от „Вега“, не ще пропуснеха да им съобщят.
Пътешествието на „Аляска“, предвидено за арктическа експедиция, щеше да започне с пътешествие през тропически морета покрай континенти, щедро огрявани от слънце. Програмата не беше съставена за удоволствие, а беше продиктувана от необходимостта да стигнат до Беринговия проток по най-късия път и същевременно да бъдат в телеграфна връзка със Стокхолм до последния момент.
Но възникна едно непредвидено усложнение, което заплашваше да забави тръгването. Хвърлиха всички усилия да натоварят кораба с необходимите неща и финансите едва ли щяха да стигнат за самата експедиция. Трябваше да се прави сметка за закупуване на големи количества въглища и разни други разноски. Беше необходимо да се отправи нов призив за пари. Щом обявиха подписка, на 2 февруари едновременно се получиха две писма, които развълнуваха учредителния комитет.
Първото беше от Малариус, основен учител в Норое, лауреат на „Ботаническото дружество“. В него имаше банкнота от сто крони и искането да бъде зачислен като помощникестественик в експедицията на „Аляска“.
Във второто имаше чек за двадесет и пет хиляди крони с тази кратка бележка: „За пътешествието на «Аляска». От името на господин Тюдор Браун, при условие че бъде допуснат като пътник.“
12. НЕПРЕДВИДЕНИ ПЪТНИЦИ
Молбата на Малариус беше толкова трогателна, че учредителният комитет не можеше да не я приеме доброжелателно. Всички гласуваха с въодушевление за нея и достойният учител, чиято слава на ботаник беше много по-известна, отколкото той самият предполагаше, бе приет за член на експедицията като естествоизпитател.
Що се отнася до условието, което Тюдор Браун бе поставил, изпращайки своите двайсет и пет хиляди крони, отначало д-р Швериенкруна и Бредейорд бяха силно изкушени да го отхвърлят. Но когато трябваше да признаят мотивите на своето лошо чувство към него, те се оказаха доста затруднени. Каква причина да изтъкнат пред комитета, за да го помолят да отхвърли една толкова важна за експедицията вноска? Те не можеха да намерят никаква. Тюдор Браун беше представил на Швериенкруна смъртния акт на Патрик О’До-ноган, а сега се оказа, че той сигурно е жив. Но къде беше доказателството за злия умисъл на Тюдор Браун в тази история — комитетът с основание щеше да поиска да го узнае, за да откаже сумата, която щеше да избави експедицията от много затруднения. Тюдор Браун спокойно можеше да твърди, че е бил искрен. Сегашната му постъпка сякаш потвърждаваше това. Може би неговата цел беше единствено лично да се увери как така Патрик О’ Доноган, когото той смяташе, че се е удавил край Мадейоа, се бе оказал на сибирския бряг, дори ако подозираха, че Тюдор Браун има някакъв друг умисъл, за нашите пътешественици щеше да бъде много по-добре да не го изпускат от очи, да го опознаят, да им бъде той под ръка. Защото в края на краищата едно от двете положения трябваше да бъде вярно: или той нямаше нищо общо с разследването, с което от толкова време се бяха заели приятелите на Ерик, и в такъв случай нямаше защо да го смятат за противник; или. напротив, имаше някакъв личен интерес в тази тъмна история и тогава беше стократно по-добре те да видят какво смята да прави, за да могат да му попречат.
Така докторът и Бредейорд вече смятаха, че не бива да се противопоставят на приемането му като член на експедицията. После постепенно у двамата се породи желание лично да наблюдават отблизо този странен човек, за да разберат защо настоява да тръгне с „Аляска“. Но как да сторят това, ако не се включат и те в експедицията? В края на краищата това не беше чак дотам неосъществимо! Маршрутът на „Аляска“ беше твърде привлекателен, поне в първата си част. С една дума, доктор Швериенкруна, който много обичаше да пътешествува, помоли да го приемат като пасажер поне до Китайско море, като заяви, че ще заплати толкова, колкото комитетът сметне за подходящо.
Неговият пример веднага привлече неудържимо и Бредейорд, който отдавна мечтаеше да направи екскурзия до земята на незалязващото слънце. Така и той помоли да му определят каюта при същите условия..
Сега вече цял Стокхолм предположи, че професор Хохстед ще постъпи по същия начин, наполовина от научен интерес, наполовина от нежелание да прекара толкова дълги месеци без двамата си приятели. Но очакването на стокхолмчани не се оправда. Професорът, доста съблазнен от това пътуване, така подробно се зае да прецени всички „за“ и „против“, че накрая въобще не можеше да вземе никакво решение. Затова реши да хвърли ези или тура и съдбата отреди да не заминава.