Когато след вечеря пасажерите се изкачиха на палубата, вахтеният на кърмата тъкмо вадеше лага1 от водата.
Два възела и четвърт — каза той на капитана, който се приближи към него, за да чуе резултата от проверката.
— Хубава скорост, която не бихме се отказали да трае поне петдесет или шейсет дни! — каза засмян докторът.
— Именно — отвърна капитанът, — хем така ще стигнем почти без гориво чак до Беринговия проток!
След тези думи той остави доктора сам и влезе в каютата си. Там извади от една отворена кантонерка изпод барометри и морски часовници една залепена върху платно карта и я разгъна върху бюрото си под ярката светлина на една голяма газена лампа, която висеше на тавана. На картата, съставена от Британското адмиралтейство, бяха посочени всички подробности на американската крайбрежна ивица, край която плаваше сега „Аляска“ — между 47 и 49 северна ширина и 4 и 5 западна дължина от Гринуич. Картата представляваше квадрат метър на метър. Бреговете, островите, неподвижните и въртящите се фарове, пясъчните плитчини и дълбочините, та чак посоката, която трябваше да следват корабите, бяха посочени с най-големи подробности. С подобна карта и с компас човек би си помислил, че и дете би могло да преведе дори и най-големия кораб през тези всъщност доста опасни места, където неотдавна един опитен офицер от френския флот — лейтенант Маж, изследовател на Нигерия — беше претърпял корабокрушение и бе загинал заедно с всички свои спътници на кораба „Мажисиен“, както преди него и корабът „Сане“ и много други.
По една случайност капитан Марсилас никога не беше минавал през тези води. Всъщност единствено необходимостта да спрат в Брест го бе докарала тук, иначе би минал през открито море. Затова трябваше да се осланя само на щателното проучване на картата, за да не се отклони от правия път. Всъщност всичко изглеждаше съвсем просто. Оставяйки надясно Поан дьо Ван, нос Ра и остров Сен — според
——
Лаг (хол,) — уред за измерване скоростта на кораб. — Б. пр.
легендите обиталище на деветте друиди ’, — почти винаги замъглен от водния прах на ревящите вълни, той трябваше да държи курс на запад, за да насочи след това кораба на юг, когато се окажат в открити води. Неподвижната светлина на острова показваше точно местоположението им и според картата на по-малко от четвърт миля на запад от маяка островът завършваше като верига от високи отвесни скали, вдадени в откритото море, което тук много рязко стигаше веднага до сто метра дълбочина. Този ориентир беше много ценен в такава мрачна нощ и след като разгледа още веднъж най-внимателно картата, капитанът реши да приближи кораба към острова на много по-близко разстояние, отколкото би го сторил през деня — тоест на три-четири мили. Затова той се изкачи на палубата, огледа морето и даде нареждане на Ерик да насочи кораба на двайсет и пет градуса към югозапад.
Заповедта му, изглежда, изненада младия лейтенант.
— На югозапад ли казахте? — попита той почтително, сметнал, че не е чул добре.
— На югозапад казах — отвърна малко сухо капитанът. — Този маршрут явно не ви е много по вкуса?
— Понеже ме питате, капитане, трябва да ви призная, че не е — отвърна откровено Ерик. — Бих предпочел да държа по-дълго курс на запад.
— И защо?… За да изгубим още една нощ ли?
Тонът на капитана не търпеше възражения. Ерик изпълни задачата, както му беше заповядано. В края на краищата началникът му беше опитен моряк, на когото човек можеше напълно да се довери.
Колкото и малка да бе, промяната на посоката беше достатъчна, за да повлияе на скоростта на кораба. „Аляска“ започна да се клатушка доста силно и при всяко рязко отклонение забиваше нос във вълните. Водата наоколо се развълнува и побеля от малки пенести вълнички. Лагът показваше четиринайсет възела и тъй като вятърът продължаваше да се засилва, Ерик счете за благоразумно да заповяда да свият два възела на платното.
——
1 Друиди — според келтските легенди — жреци и жрици в древна Галия, Англия и Ирландия. — Б. пр.
Почувствували изведнъж, че им прилошава, докторът и Бредейорд побързаха да слязат в каютите си. Капитанът, който се разхожда няколко минути напред и назад по палубата, скоро ги последва.
Едва той влезе в стаята си, когато Ерик дойде лично при него.