На разсъмване Ерик със задоволство се убеди, че вълнението се успокоява заедно със затихването на вятъра. Видя също, че отливът съвсем се беше оттеглил и „Аляска“ скоро щеше да остане почти на сухо. Това го обнадежди, че тъкмо ще има възможност да провери с точност нанесените от катастрофата щети и действително към седем часа сутринта се зае с огледа.
Корабът сякаш се бе забучил върху острите зъби на скалите, които стърчаха над пясъчното дъно. Три от тези остриета бяха продупчили в момента на корабокрушението външната обвивка на „Аляска“ и го крепяха като подводни греди. Те бяха насочени на север, тоест на обратната страна на курса, следван от кораба точно в онзи злополучен миг, което обясняваше необичайното положение на „Аляска“, забил се с носа си в самото начало на плитчината, защото без тези първи рифове той би се разбил о скалите. Последната маневра, за която бе дал заповед Ерик, също бе смекчила до известна степен удара. Благодарение на дадения току преди сблъсъка заден ход корабът бе налетял върху скалите само по инерция И носен от силата на течението. В противен случай сигурно щеше да се разбие на парчета. Освен това вятърът и вълните не бяха променили посоката си през цялата нощ и спомогнаха корабът да се задържи на същото място, вместо да го запратят към скалите, което неминуемо би се случило, ако вятърът бе задухал в обратна посока. С една дума, не можеше да се мечтае дори за по-благоприятно стечение на обстоятелствата при такава катастрофа. Сега главното беше да успеят да освободят кораба, преди вятърът да налети с нова сила и да промени толкова благоприятните условия.
Ерик реши да не губи нито минута. Веднага след закуската даде заповед целият екипаж да се хване на работа и да разшири с удари с брадва трите главни пробойни на външната обковка, причинени от острите скали. Ако от Лориан изпратеха сега навреме влекач, щом придойде приливът, той би могъл да изтегли „Аляска“ без особени затруднения. Лесно може да си представи човек с какво нетърпение дебнеше младият капитан появата и на най-тънката струйка дим на хоризонта.
За щастие всичко се случи така, както той го желаеше. Най-напред времето си остана все така спокойно и меко, както можеше само да се мечтае. После към обяд се приближи един малък разузнавателен кораб, следван от влекач. Корабчето се командваше от млад морски лейтенант, който любезно си предложи услугите на корабокрушенците.
Ерик и офицерският състав на шведския кораб го посрещнаха, както се полага, на стълбата; после всички слязоха в каюткомпанията.
— Но обяснете, моля — попита лейтенантът Ерик, — как така заседнахте в плитчината на Сен, след като сте тръгнали от Брест?
— Нашата карта ще ви го обясни — отвърна Ерик. — На нея изобщо не е означена тази опасност!
Френският офицер погледна най-напред с любопитство, а след това силно озадачен предложената му карта.
— Действително, тук не е отбелязан нито Бас Фроад… нито Пон дьо Сен! — възкликна той. — Това е нечувана небрежност! Как е въЗможно да се нанесе синият цвят на големите морски дълбини в подножието на острова!… И очертанията на този висок връх! И местоположението на фара са дадени съвсем неточно!… Изненада след изненада!… А картата е издадена от Британското адмиралтейство!… Но тя е образец на лошо съставено пособие!… Сякаш някой нарочно я е подправил да стане невярна и коварна!… Навремето мореплавателите са обичали да подвеждат така съперниците си! Но аз никога не бих го повярвал, че тази традиция се е запазила и досега в Англия!
— Нима е сигурно, че вината е на Англия? — попита Бредейорд с напевния си глас. — На мен ми хрумна друго съмнение; картата може да е дело на фалшификатор и да е поставена от престъпна ръка в кантонерката на „Аляска“!…
— От Тюдор Браун! — извика невъздържано Ерик. — Вечерта, когато бяхме на приема, даден в наша чест от кмета на Брест!… Когато той се вмъкнал в каюткомпанията, за да разгледа картата! О, какъв мерзавец!… Значи той затова не се върна на „Аляска“!
— Това е съвсем ясно! — рече доктор Швериенкруна. — Но такава ужасна постъпка граничи със злодейство!… Защо може да го е сторил?
— А защо пристигна в Стокхолм, за да ви съобщи, че Патрик О’Доноган е мъртъв? — отвърна Бредейорд. — С каква цел внесе двайсет и пет хиляди крони за пътешествието на „Аляска“, когато вече нямаше никакво съмнение, че то ще се състои? С каква цел тръгна с нас, за да напусне кораба в Брест?… Действително при тези факти аз смятам, че човек трябва да е сляп, за да не прозре сега тази колкото логична, толкова и ужасяваща взаимовръзка! Какъв интерес има Тюдор Браун от тази история? Това аз не знам. Но този интерес явно е много голям, много съмнителен, за да си послужи той с такива средства, та да осуети нашия успех! Защото сега вече съм убеден, че той именно ни забави в Брест, той ни е насочил, сякаш ни е водил за ръка, към тези подводни рифове, където е смятал, че ще намерим смъртта си!