— Мисията ти е отменена.
— Какво? Защо?
— Няма да те пусна в лагера невъоръжена, след като знам, че Ковач е там.
Тя настръхна.
— Мога да се справя.
— Няма място за спорове — отвърна той решително. — Ако съм прав, Ковач е масов убиец от невероятен мащаб. Няма да влизаш там. Край. Хали постигна известен успех със записа. Името на Дона Скай се споменава в разговора на Мартел с Томас Северънс. Знаем, че тя е прочута симпатизантка на „Отговорните“ и е информирана за всичко. Чрез нея ще се доберем до плановете им.
— Ако е запалена привърженичка, няма да говори с нас — възрази Линда.
— Тя е актриса, а не обучен агент. Пет минути с нея и ще ти разкаже всичко, което искаш да знаеш. Просто трябва да я намерим и да се доберем до нея.
— Наскоро е пристигнала в Германия на снимки.
Кабрило се изненада, че Линда разполага с подобна информация. Той повдигна вежди въпросително. Вицепрезидентът по операциите се изчерви под луничките.
— Какво да кажа? Пристрастена съм към холивудските клюки.
Ерик Стоун се наведе напред.
— Що се отнася до осъществяването на връзка с нея, имам идея. Кевин Никсън е работил в Холивуд в продължение на години, преди да се присъедини към нас. Сигурен съм, че познава някого, който пък познава друг и така нататък.
Никсън бе работил като гримьор и специалист по специалните ефекти за едно от големите студиа в Холивуд. Бе приключил с тази част от живота си, когато сестра му бе убита по време на терористичните нападения на единадесети септември. Бе предложил уникалните си способности на ЦРУ, но Кабрило го отмъкна от тях.
— Добра идея. Ако получи достъп до нея, вероятно накрая ще почнем да схващаме за какво става дума.
— Добре, ами ако тя не знае нищо?
— Моли се да знае, Линда, защото няма да изпратя никого в имението им.
— Като говорим за изпращането на хора на разни места, искаш ли дойда с теб до Филипините? — попита Мърфи.
— Не, Марк. Благодаря за предложението, но ще взема Линк.
— Доста ни разпръсваш, а, шефе? — отбеляза Ерик.
Кабрило беше съгласен с него.
— Разбира се, Макс ще е зает известно време, но Еди ще се върне от Рим в деня, когато стигнем до Монако. Така оставаме четирима старши служители, включително Джулия. Линда, ти ще отсъстваш само два-три дни, а Линк и аз ще се върнем след три. Освен това подслушваческата ни мисия е лесна, не ме тревожи. А сега да се насладим на традиционната датска кухня.
Хуан каза това достатъчно високо, за да бъде чут от Морис, който стоеше до кухненската врата. Стюардът му се намръщи демонстративно.
20.
Еди стоеше облегнат на задната стена на асансьора, когато стигнаха до фоайето. Макс беше вдясно от него. Когато вратите се отвориха, той се отблъсна от стената и двама непознати в костюми влязоха вътре.
Еди не се трогна от липсата на маниери, когато мъжете го блъснаха леко, но после усети как единият бръкна в джоба му и измъкна беретата от презраменния кобур. Завъртя се, за да реагира, и опря чело в пистолет със заглушител. Макс бе разоръжен също така бързо. Минаха не повече от две секунди.
— Ако някой от двамата помръдне, сте мъртви — предупреди ги по-едрият със силен акцент.
Тясното пространство блокираше способностите на Еди в бойните изкуства, но това не означаваше, че той не бе готов да се бори. Напрегна се леко и мъжът някак си го усети. Заби пистолета си в шкембето на Макс, който изпусна въздух със свистене.
— Това беше последното предупреждение — грубо каза мъжът.
Вратите се затвориха тихо и асансьорът започна да се издига. Докато Макс се мъчеше да напълни дробовете си с въздух, в главата на Еди запрепускаха безброй мисли. Зачуди се как ги бяха открили толкова лесно и бързо и дали трябваше да разкрие подозрението си, че това бе Зелимир Ковач, човека, споменат на записа от подслушвателното устройство, което Хуан бе поставил в кабинета на Гил Мартел. Освен това се зачуди защо Кайл Хенли бе толкова важен за „Отговорните“, че биха рискували дотолкова, за да си го върнат. Нямаше никаква логика.
— Ще се наложи да ме убиете — каза Макс най-после. — Няма да пипнеш сина ми отново, Ковач.
Сърбинът изглеждаше изненадан, че Макс знае името му, но объркването в погледа му бързо изчезна. Очевидно се сети, че бяха чули записа. Въпреки бандитския му вид Еди осъзна, че противникът им не беше глупак.
— Да, това е най-вероятният сценарий — съгласи се Ковач.
Не и докато не узнаеш кои сме и колко сме научили, каза си Еди. Не разполагаха с много, но не беше и нищо. На мястото на Ковач щеше да иска да узнае колко дълбоко в охраната на „Отговорните“ са проникнали. Времето, което им оставаше, зависеше от начина, по който щяха да ги разпитват. А какво щяха да правят с това време, бе съвсем отделен въпрос. Двамата с Макс бяха сами. Нямаше кой да ги спаси, а хотелският персонал вече бе помолен да не безпокои гостите в апартамента на последния етаж по никаква причина.
Докато асансьорът се изкачи до шестия етаж, Еди бе стигнал до потискащия извод, че Ковач ги е пипнал здраво. Това означаваше, че той и Макс трябваше да се разделят, ако искаха да се измъкнат живи. Макс бе страхотен боец навремето и Еди можеше да сравни хитростта му само с тази на председателя, но вече не бе във физическа форма за бягство, а като се имаше предвид, че животът на сина му бе заложен на карта, нямаше и емоционална готовност за това.
Вратите се отвориха. Ковач и безмълвният му партньор отстъпиха назад и махнаха на Макс и Еди да излязат пред тях. Двамата служители на Корпорацията си размениха погледи, които говореха, че бяха стигнали до един и същи извод. Почти незабележимото присвиване на очите на Макс подсказа на Еди, че приятелят му бе наясно, че трябва да бягат, но не би изоставил сина си. Еди разчете по лицето на Макс, че имаше позволение да бяга. Приятелят му бе готов да понесе последствията.
Тръгнаха надолу по коридора към апартамента и спряха пред вратата. Еди се замисли отново дали да нападне. Помощникът на Ковач бе достатъчно близо, за да го убие с един удар, но сърбинът бе на няколко метра. Очевидно бе наясно с правилния подход за конвоиране на пленници.
— Извади картата с лявата си ръка — нареди Ковач.
Еди знаеше, че повечето десняци биха сложили ключа си в десния джоб и щеше да им е неудобно да го извадят с лявата си ръка. Завъртя се леко към Ковач и каза:
— На вратата има специална ключалка. Не можем да влезем вътре.
— Запознат съм с тези устройства. Има начин да се влезе. Ако проговориш отново, ще ти прострелям лявото коляно.
Еди пъхна ръка в десния си джоб и извади електронната карта. Светлинката на ключалката примигна в зелено и той завъртя ръчката.
— Отстъпете назад — заповяда Ковач.
Еди и Макс се подчиниха. Партньорът на Ковач влезе в апартамента. След секунди чуха вика на доктор Дженър:
— Какво означава това?
Въоръженият не му обърна внимание, макар че докторът повтори въпроса си. След двайсет секунди партньорът извика на Ковач на чист американски английски:
— Апартаментът е обезопасен. Тук са само психиатърът и хлапето.
Ковач размаха пистолета и Макс и Еди влязоха в стаята. Сърбинът огледа ключалката, която Дженър бе поставил около бравата, и разумно не остави вратата да се затвори.
— Татко? — надигна се Кайл Хенли от канапето.
Младежът не изглеждаше зле, въпреки че през последните двадесет и четири часа бе под въздействието на наркотици.
— Кайл.
— Как посмя да ми причиниш подобно нещо? — изкрещя Кайл.
— Направих го, защото те обичам — безпомощно отговори Макс.
— Тишина! — изрева Ковач.
Той се приближи с бърза крачка към Дженър и психиатърът се сви, а протестите му замряха. Сърбинът заговори, като едва сдържаше гнева си.
— Господин Северънс ми нареди изрично да не те убивам, но не спомена нищо за това — каза той, като фрасна с всичка сила психиатъра по главата с пистолета си.