— Не мога да ти отговоря направо на тези въпроси, но фактът, че притежавам записа, би трябвало да ти говори достатъчно.
— Защо ми го показваш? Не знам нищо за тероризма.
— Името ти се появи няколко пъти по време на разследването. А уликите сочат, че убийството е било извършено от хора на „Отговорните“ — каза Кевин меко.
Дона или щеше да му повярва, или да повика охраната и да го изхвърлят от снимачната площадка. Отражението й в огледалото се вторачи в него. Кевин обаче бе работил по прикриването на лица, а не по разчитането им. Нямаше представа какво мислеше Дона. Зачуди се как самият той би реагирал, ако някой му кажеше, че пасторът му е терорист.
— Не ти вярвам — каза тя накрая. — Мисля, че сте фалшифицирали този запис, за да изложите Том и Хайди.
Е, поне не ме изрита навън, помисли си Кевин. После попита:
— Защо бих направил това? Какъв мотив може да ме накара да изфантазирам подобна история и да пропътувам половината свят, за да ти я пробутам?
— Откъде да знам какво мислиш? — грубо отвърна Дона.
— Моля те, опитай се да разсъждаваш логично. Ако целта ми беше да дискредитирам „Отговорните“, нямаше ли да отнеса записа в CNN или Fox?
Актрисата не отговори и Кевин настоя да чуе откровеното й мнение.
— Да, вероятно е така.
— Добре, а щом не съм го направил, значи целта ми е друга, нали?
— Може би — склони тя.
— Защо тогава да не ти казвам истината?
— „Отговорните“ не вярват в насилието. Няма начин член от нашата група да извърши нещо подобно. Вероятно са били банда радикални противници на абортите.
— Госпожице Скай, моля те, повярвай ми. Казвам ти, че проверихме всички групи в света в търсене на виновните. Но всичко сочи към „Отговорните“. И не говоря за лидерите ви.
Кевин се въодушеви и започна да лъже без притеснение.
— Смятаме, че има група отцепници, които са извършили това злодеяние, и може би планират и други подобни нападения. И двамата знаем, че някои хора са прекалено крайни в убежденията си. Мислим, че точно с това си имаме работа: екстремисти в организацията ви. Ако наистина искаш да помогнеш на приятелите си, трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш.
— Добре — кротко се съгласи тя.
Говориха почти час, преди Гуен да се върне. Тя водеше няколко статистки, които трябваше да гримира за предстоящите сцени. Накрая Кевин бе убеден, че Дона не знаеше абсолютно нищо за откритото от Корпорацията. Освен това почувства, че тя бе тъжна и самотна млада жена, пленничка на собствените си успехи. Лидерите на „Отговорните“ я бяха привлекли лесно точно заради това. Той можеше само да се надява, че някой ден Дона щеше да намери вътрешен източник на сила, който да й помогне да се справя самостоятелно. Съмняваше се, че това ще стане, но все пак се надяваше.
— Благодаря ти, че поговори с мен — каза Кевин, като прибра лаптопа си.
— Не мисля, че ти помогнах много.
— Не. Чудесна беше. Благодаря.
Дона погледна лицето си в огледалото. Отново имаше красотата, която привличаше филмовите зрители. Следите от снощното пиянство бяха заличени. Кевин бе възстановил изкусната смесица от невинност и сексапил. Не можа да промени само тъгата в очите й.
23.
Полетът на Кабрило и Линк до Филипините продължи малко повече от четиринадесет часа. Пътуването от столицата Манила до Тубигон, на остров Бохол в центъра на архипелага, който се състоеше от повече от седем хиляди острова, отне почти толкова дълго, макар разстоянието да не бе повече от петстотин километра.
Нямаха гарантиран транспорт на Бохол, затова първо отлетяха до близкия остров Сибу, където наеха солиден макар и не нов джип, и зачакаха ферибота. Той беше толкова вехт, че се накланяше наляво, макар нарочно да бе натоварен повече вдясно. Идеята за кратък сън бе унищожена от залепеното до тях ремарке, пълно с прасета, които страдаха от морска болест дори в тези тихи води. Вонята и квиченето им бяха достатъчни, за да събудят и мъртвите.
Два пъти по време на пътуването двигателите спряха да работят. Първият път продължи само няколко минути. Вторият — близо час, докато измъчен работник под зоркото око на ядосан инженер поправяше машините.
Тревогата дали ще оцелеят от пътуването разсея Кабрило от мрачните му мисли. Поне за известно време престана да се притеснява за съдбата на Макс. Но когато двигателите заработиха отново, мислите му се върнаха към приятеля му. Ироничното бе, че бащата на Хенли бе загинал във Филипините по време на Втората световна война.
Хуан знаеше, че Макс ще направи всичко възможно, за да защити и сина си, и Корпорацията. Притежаваше лоялност, с която и Свети Бернар би се гордял. Хуан само можеше да се надява, че ще се сдобият с достатъчно козове, за да осигурят свободата му. Не хранеше илюзии относно методите, с които Зелимир Ковач щеше да се опита да изтръгне информация. А ако Макс не издържеше и проговореше, животът му нямаше да продължи дълго. Тази мисъл упорито отказваше да напусне съзнанието му. В мига, когато светлините на Тубигон най-после се появиха, сателитният телефон на Кабрило иззвъня.
— Кабрило.
— Здрасти, Хуан, Линда е.
— Нещо ново?
— Нищо от Северънс, ако това имаш предвид.
— По дяволите. Да, това имах предвид.
Десет обаждания до лидера на „Отговорните“ и все още нищо. Хуан се бе представил за директор на охранителната компания, наета от Макс за спасяването на сина му. Беше говорил със секретарката достатъчно пъти, за да знае, че тя четеше любовни романи през обедната си почивка. Тя му се извиняваше всеки път, когато се обадеше, но продължаваше да го свързва с гласовата поща на шефа си. Хуан предложи на Северънс награда за връщането на Макс и когато това не предизвика реакция, започна да заплашва. Последното обаждане предупреди Северънс, че ако Макс не бъде освободен, Кабрило ще се заеме със семейството на лидера.
Заплахата беше нереална благодарение на Лангстън Овърхолт, но Северънс не знаеше това. Изглежда обаче не му пукаше.
— Какво има? — попита Кабрило.
— Кевин тъкмо приключи с Дона Скай. Тя не знае нищо.
— Сигурен ли е?
— Говорили цял час. Тя е просто актриса, привлечена в откачена секта. Прекалено известна е, за да бъде пряко замесена в нещо нередно. А и според клюкарските вестници Дона ще бъде заета със снимането на новия си филм поне през следващите четири месеца. Последното й гадже е на турне в Австралия с групата си, която според Мърфи е гола вода.
— Значи аз вероятно ще ги харесам — отбеляза Хуан, докато обмисляше информацията. — Ако Гил Мартел не е казал името й по време на разговора си със Северънс, значи трябва да е ставало дума за нещо друго. Би ли помолила Хали да провери записа още веднъж?
— Той подивя, когато му казах, че може да е сгрешил, и сам предложи да изслуша всичко отново.
— Кажи му, че ще получи допълнителна порция грог. Нещо друго?
— Еди се върна от Рим. Подслушваме яхтата на търговеца на оръжие, но засега няма нищо интересно.
Кабрило бе забравил напълно за мисията им.
— Добре. Дръж ме в течение. Ние с Линк сме на около три часа път от имението на „Отговорните“ във Филипините. Ще се чуем пак.
— Разбрано, председателю. Късмет.
Хуан затвори телефона.
— Цялата история с Дона Скай е безполезна? — попита Линк.
Облечен в черно, той приличаше на огромна сянка, седнала до Кабрило.
— Да. Не знае нищо.
— Е, бездруго не хранехме големи надежди. Жена като нея не може да изведе кучето си на разходка, без папараците да я последват.
— Линда каза същото — отвърна Хуан мрачно. — Трябваше да осъзная това.
— Ловим се за сламки от самото начало. Няма нужда да побесняваш сега. Ще видим накъде ще ни отведе разузнаването. Задънена улица или не, трябва да проверим всичко.
— Знам — съгласи се Хуан. — Просто…
— … този път става дума за задника на Макс — довърши Линк вместо него. — И се тревожиш.
Кабрило се насили да се усмихне.