— Защо? — Попита Корбет.
— Както казах, исках свидетел. Деконте беше богат човек. Не ми се щеше по-късно да се сблъскам със съмнения в моята почтеност.
— Много добре — успокои го Корбет. — Продължавай!
— Щом отец Уорфелд пристигна, Лечлейд и аз взехме една пейка от залата и разбихме вратата на работната стая. Вътре, на пода до писалището, лежеше сър Рауф. Лежеше по лице в разширяваща се локва кръв. Задната част на черепа му — Деконте потупа своята глава — беше пръсната като глинена кана. Близо до него имаше изцапан с кръв ръжен, с чиято помощ се разбутват въглищата в огъня. Между другото огънят беше изгаснал. Ясно беше, че сър Рауф е мъртъв. Плътта му беше изстинала, кръвта се съсирваше. Огледах се набързо, но не забелязах да липсва нещо или пък нещо да не е в ред.
— А ключовете от стаята?
— Бяха на колана на сър Рауф. Лечлейд и Уорфелд ще го потвърдят.
— След това?
— Отец Уорфелд коленичи и шепнешком произнесе опрощение на ухото на мъртвия, за да го освободи от греховете, които е имал.
— Но той вече е бил мъртъв, нали? — попита Корбет.
— Да. Душата му беше напуснала тялото, но може би все още витаеше там, очакваща опрощение, ако Божията милост позволи. Сър Рауф — замислено добави лекарят — имаше да отговаря за много неща.
— Имаше и още как! — заядливо рече лейди Аделиша. — За отношението си към мен!
— Тогава ли пристигна, милейди? — продължи Корбет.
— Да. Влязох в работната стая на съпруга си и видях проснатото му там тяло. Бях изумена — тя посочи към прислужницата си. — И двете бяхме — замълча и се прокашля. — Когато влязох в стаята, свалих плаща си и го оставих на една пейка — посочи към Касълдийн. — Лекарят Дерош беше изпратил да повикат него и градските стражи. Беше…
Гласът й потрепери.
— Пристигнах по мръкнало — продължи историята Касълдийн. — Открих мастър Дерош, лейди Аделиша, отец Уорфелд и Беренгария, застанали пред огъня в малката приемна. На свой ред огледах стаята и наредих да отнесат незабавно трупа в стаята за покойници на църквата «Сейнт Алфидж», за да го подготвят за погребение. После разпитах лейди Аделиша къде е била, какво е правила и по кое време се е прибрала. Внимателно огледах къщата, нямаше никакви следи от насилствено влизане. Капаците на прозорците бяха затворени и залостени. Ясно видях къде мастър Дерош и Лечлейд са разбили вратата на работната стая.
— А ключът? — намеси се Корбет. — Ключът от стаята на сър Рауф?
— Когато видях трупа, ключът стоеше на кука на колана му — повтори Дерош. — Лечлейд и отец Уорфелд могат да го потвърдят.
— И аз го видях — добави Касълдийн, — и го взех да стои у мен — той прехапа устни. — Сър Хю, ти, като служител на кралската канцелария, познаваш процедурата и знаеш какъв официален разпит трябваше да проведа. Отговорите на лейди Аделиша на въпросите къде е била бяха неубедителни. Поисках да видя ръцете и огледах роклята, която тя носеше. Тя възрази…
— Аз съм дама!
— Тихо — вдигна предупредително ръка Корбет.
— Не открих следи от кръв — продължи Касълдийн, — но когато поисках да видя плаща й, открих по него засъхнала кръв.
— Не знам откъде са се взели — развълнува се лейди Аделиша, — сигурно съм се изцапала на минаване покрай тезгяха на някой касапин или дръвник от кланиците.
— Там значи си била! — завалено и подигравателно рече Лечлейд.
Корбет набързо прекрати по-нататъшни кавги.
— Тогава поисках да огледам стаята й, която е над стълбите — продължи Касълдийн. — Беше заключена. Лейди Аделиша каза, че за стаята имало два ключа, единият бил у нея, а другият бил у съпруга й. Поисках ключа и тя ми го даде. Отключих вратата и влязох. Изглеждаше така, сякаш някой я е оставил в пълен безпорядък.
— Не знам — възрази лейди Аделиша. — Никога не…
Корбет със знак й нареди да мълчи и кимна на Касълдийн да продължи.
— На пода открих изпоцапана с кръв кърпа, имаше и други, натъпкани под възглавниците на леглото й. Дадох ги на мастър Дерош за оглед. Той потвърди, че са изцапани с кръв, затова аз се върнах при лейди Аделиша и я попитах къде точно е била. В коя част на пазара? С кого е разговаряла? Има ли кой да потвърди, че по времето, когато съпругът й е бил убит, тя все още е била из града? Не можа да отговори. Попитах Беренгария дали може да потвърди разказа на господарката си. Напомних й, че може да бъде поставена под клетва и че наказанието за лъжесвидетелство в случаи като този е ужасна смърт. Лесно би могла да бъде съдена като съучастница.