— Сър Хю? — Касълдийн пристъпваше от крак на крак на прага. — Сър Хю, откриха го.
Корбет и останалите се събраха в кухнята, където разлагащият се чувал бе положен на покрития с каменни плочи под. Корбет даде половин марка на стражите, освободи ги и разтвори чувала. Скелетът беше цял, плътта отдавна беше изгнила, нямаше и следи от дрехи, колан и ботуши.
— Трябва да е бил погребан гол и мисля, че е мъж — отбеляза Корбет. — Плътта изгнива бързо, за разлика от кожата.
Взе черепа, все още здрав, но пожълтял, обърна го и посочи счупената кост.
— Убит е с жесток удар в тила, но кой е бил и защо е убит? — въпросите му, разбира се, останаха без отговор, а той си припомни странните записки в счетоводната книга. Не разполагаше нито с факти, нито с доказателства, но някак бе стигнал до убеждението, че нещастната жертва е свързана с «Ярост» или някоя нечиста сделка на сър Рауф. Впрочем, беше убеден, че всички отвратителни убийства са свързани със залавянето на кораба на Блексток.
Корбет се върна в работната стая, където Лечлейд старателно връщаше всичко по местата. Слугата нещо си мърмореше, но на Корбет му беше дошло до гуша от заяждания. Трябваше да действа, и то решително. Нареди на Лечлейд да каже на стражите да отнесат намерените в градината останки в църквата на отец Уорфелд, за да бъдат погребани. Зае се със снопа документи, изпратени от кметството, които се отнасяха до Адам Блексток и Хюбърт Монаха. Отпусна се в стола на Деконте и ги прегледа. Не откри нищо особено, но записа някои важни взаимосвързани факти.
Корбет реши, че е време да включи и другите в работата си. Изпрати Чансън до «Сейнт Алфидж», за да вземе едно Евангелие, а после трябваше да се върне и да подготви залата. Навън се спускаше зимна вечер, но в къщата весело пращяха огнища и мангали. Корбет изпрати разписки, срещу които да получи още храна от магазините и близките кръчми. Ранулф, който непрестанно изненадваше господаря си с готварските си умения, усърдно работеше в кухнята, а поруменялата Беренгария и плувналият в пот Чансън му помагаха. Приготвяха телешко в бял винен сос, с мед, магданоз, джинджифил и кориандър. Малко преди да стане готово, уханието на ястието се носеше из къщата, а Ранулф затърси господаря си.
— Сър Хю?
Корбет, потънал в мисли пред огнището, унесено се обърна.
— Готово ли е яденето, Ранулф?
— Ще бъде скоро — усмихна се Ранулф. — Само…
Приближи се, опря ръка на гърба на стола, надвеси се и зашепна в ухото на Корбет.
— Господарю, огледах къщата, както ми наредихте от покрива до избата. Търсих храна, гърнета…
— И? — попита Корбет.
— Където и да погледнех, господарю, виждах, че вече е претърсвана много внимателно, търсили са изключително грижливо.
— Сигурен ли си? — Корбет се извърна в стола.
— Убеден съм, господарю. Не е било обикновено преравяне. Дали е станало преди смъртта на сър Рауф или после… — поклати глава. — Не знам.
Под указанията на Ранулф, храната беше поднесена бързо на всички, които чакаха в залата — дълга, мрачна стая, отоплявана от пращящия огън в огнището. Дерош и отец Уорфелд бяха отново тук, но Корбет задържа своя съветник. Вечерята течеше тихо. Дори постовете, седнали на масата или опрели гръб на стената, шепнеха помежду си, усетили напрегнатата атмосфера. След вечерята Корбет накара бързо да приготвят залата. В средата на масата беше поставен стол с висока облегалка, подобен стол поставиха и от другата страна, от двата края имаше по един нисък стол за Ранулф и отец Уорфелд. Корбет пренебрегна възраженията на Касълдийн и останалите, че ги задържа твърде дълго. Ранулф отвори работните торби, извади копие на личния печат, разпятие, пълномощното на Корбет с огромни пурпурни печати. Пълномощното беше разгънато в средата на масата, във всеки ъгъл поставиха тежести. От дясната му страна поставиха разпятието в специална поставка, кралският печат бе сложен отляво. Корбет поиска да му донесат военния колан, измъкна меча си и го постави напряко през пълномощното. Ранулф се занимаваше със своите принадлежности за писане, но усещаше възцарилата се дълбока тишина сред насъбраните по-надалеч в залата присъстващи. Знаеха какво ще последва. Корбет накара да запалят големия свещник и да го донесат по-близо. Сграбчи в едната ръка меча, в другата печата, после ги вдигна.