— И няма друго, което да те свързва с «Ярост», така ли?
Уорфелд се намръщи и поклати глава.
— А защо не ми го каза още в самото начало?
— Не си питал, сър Хю.
Корбет леко се усмихна.
— Много добре, много добре — потропа по масата. — Изповядвал ли си сър Рауф или лейди Аделиша?
— Да — отвърна Уорфелд. — Около Великден, както е според канона. Сър Хю, не мога да наруша тайната на изповедта.
— Не искам от теб да го правиш. Бракът им е бил лишен от деца и обич, нали?
Уорфелд кимна.
— Според малкото, което знам.
— Способен ли беше сър Рауф да изпълнява съпружеските си задължения?
— Сър Хю, двамата с Дерош сме обсъждали въпроса. Аз бях негов свещеник, не негов лекар — Корбет чувстваше, че добрият свещеник знае повече, но реши да не настоява повече по този въпрос.
— Знаеше ли, че лейди Аделиша има любовник?
Уорфелд отклони поглед. Корбет внимателно изучаваше свещеника, който имаше свежо, пълно, добре охранено лице, а не му липсваха и дар слово и готови отговори. Уорфелд не вдигаше очи от масата. Корбет забеляза, че и двамата са обкръжени от светлината на свещника, извън нейния кръг цареше мрак — пълен със заплаха, тишина, прикриващ истината за случилото се в тази зловеща къща.
— Отец Уорфелд, зададох въпрос. Под клетва си. Имаше ли лейди Аделиша любовник?
— Казах ти слуховете — отговори тихо свещеникът. — Виждали са я в «Игра на дама», там ходи и Уендовър, капитанът на градската стража — Уорфелд сплете ръце като за молитва. — Сър Хю, мога също като Дерош да си задавам въпроси относно сър Рауф и лейди Аделиша, но не мога да ти кажа факти. Каноничното право е много строго и изповедникът трябва да е изключително предпазлив…
— Много добре — прекъсна го Корбет, — но е имало слухове, че лейди Аделиша има любовник и са споменавали Уендовър, нали?
— Да, но никой не се осмеляваше да говори за това. Сър Рауф можеше да бъде много свиреп. Може и да ползваше само Лечлейд като прислужник, но стига да поискаше, можеше да събере всички градски побойници.
— Знаеш ли нещо за миналото на Деконте?
— Не. Знам само, че е роден в Кентърбъри. Преуспял е, използваше земните богатства, за да купи целия свят и така загуби безсмъртието на душата си — свещеникът сви рамене.
— В деня, в който бе убит, онзи четвъртък, къде беше ти?
— Казах ти, че бях в църквата. Някакво момче се втурна, каза, че го пращал лекарят Дерош и че в къщата на сър Рауф имало нещо нередно, та трябвало бързо да ида там. Грабнах плаща си, нахлузих някакви ботуши, времето беше студено, доколкото си спомням, и забързах нататък.
— А когато пристигна?
— Дерош и Лечлейд бяха в къщата, стояха на вратата. Стаята на сър Рауф беше заключена. Дерош хлопаше на вратата, но отговор не идваше. Реши да разбие вратата. Каза ни да се заемем с пантите. Лечлейд ни беше предупредил за ключалката, колко специална била и че ключове за нея имал само сър Рауф. Срязахме пантите, разбихме вратата и влязохме в стаята. Настъпи бъркотия. Самата врата изскочи от ключалката, затова трябваше да се придържа, после я опряхме на стената. Свещите горяха, но имаше и угаснали. Сър Рауф лежеше на пода с лице към писалището си. Основата на черепа му — отец Уорфелд посочи тила си — беше разбита. Около него имаше локва кръв. Сторих, каквото можах. Дадох му последно опрощение, извърших всички ритуали, свързани със смъртта, после зачакахме. О, да. Претърсихме къщата, но не открихме никаква нередност. Опитахме да влезем в стаята на лейди Аделиша и разбрахме, че е заключена. После тя се върна и влезе в стаята на сър Рауф. Дерош вече беше изпратил за Касълдийн, който пристигна.
— Опиши ми точно — каза Корбет — какво се случи.
— Лейди Аделиша и нейната прислужница дойдоха на коне. Влязоха през главния вход и спряха на плочника пред къщата. Лечлейд излезе да им помогне да слязат от конете и ги въведе в къщата. Дерош й каза за случилото се. Лейди Аделиша не изглеждаше много разстроена. Видя трупа и отговори на въпросите на кмета — или поне се опита. Сър Уолтър огледа плаща й…
— Защо?
— Каза, че такава била процедурата.
— А къде беше плащът?
— В стаята на сър Рауф.
— После?
— Откриха петна от кръв. Сър Уолтър попита лейди Аделиша откъде може да се е взела кръвта. Тя отвърна, че най-вероятно се е изцапала, когато е минавала покрай касапските тезгяси или край кланиците. Сър Уолтър настоя да огледаме стаята й.
— Кой имаше ключове за нея?
— Да, спомням си много добре — Уорфелд опря пръсти на устните си. — Когато намерихме сър Рауф, намерихме и връзката с ключове на колана му. Лечлейд я разпозна. Имаше всичко на всичко три ключа: един от неговия сандък, един от неговата стая, който само той държал и трети ключ, от стаята на съпругата му, но ние не отключихме вратата. Решихме, че няма да е добре да го правим, докато не се върне лейди Аделиша.