— А убийството на Деконте? — попита Корбет. — Какво стана през онзи следобед, когато ти донесоха вестта за него?
— Бях в кметството — отвърна Касълдийн. — Без да се бавя, излязох с неколцина от градските стражи. Видях, каквото чу, поне чу повечето от него. Сър Рауф лежеше в стаята си, с разбит череп, до него лежеше окървавен ръжен. Плащът на съпругата му беше изцапан с кръв, напоени с кръв кърпи бяха открити в стаята й. Нямах избор, сър Хю, трябваше да я арестувам.
— Проведе ли старателно разследване, сър Уолтър, по въпроса с ключовете? Как така един мъж се е оказал с разбит череп в заключена стая, а ключът все още е бил у него? И как са се озовали онези окървавени кърпи в стаята на съпругата на мъртвия, която също била заключена, а само лейди Аделиша и мъртвият й съпруг са имали ключове?
— Сър Хю — Касълдийн махна с ръка пред лицето си. — Умът ми беше зает с други грижи, очаквах пристигането на семейство Паулентс. Между лейди Аделиша и сър Рауф нямаше кой знае каква любов, но това си беше тяхна работа. Казах ти истината.
Корбет не беше убеден, имаше още въпроси, но засега беше приключил. Сър Уолтър беше изтощен. Лицето му сивееше, а очите му бяха зачервени. Щом го освободи, влезе лейди Аделиша. Въпреки надменните обноски и високомерния й вид, тя се оказа забележително отзивчива. Призна, че съпругът й е бил безсилен, поне що се отнася до обичайните съпружески отношения. Спомена «мръсните» му навици, с които отказала да се примири и открито призна, че била любовница на Уендовър, че отивала при него и си тръгвала според капризите си. Говореше безстрастно и студено, устните й се изкривяваха, споменеше ли името на съпруга си, а сините й като метличина очи заприличваха на твърди диаманти. Корбет чувстваше ненавистта на младата жена към мъртвия й съпруг. В същото време го обзе дълбоко съжаление за грубия начин, по който илюзиите и мечтите на едно младо момиче са били внезапно и безжалостно разбити. Тя заяви, че не знае нищо за търговските интереси на съпруга си или за тайните му дела. Нито пък можа да допълни нещо към разказа си за лятната вечер, в която е видяла сър Рауф да влачи нещо, което взела за увит в чувал труп, от къщата към градината. Сви рамене с красив жест и добави, че покойният й съпруг е бил потаен човек, който никому нищо не доверявал. Допълни, че той приемал посетители по всяко време и незабавно ги водел в стаята си.
Докато я слушаше, Корбет заключи, че сър Рауф далеч не е бил почтен гражданин, а по-скоро е бил замесен и се е занимавал с тъмни дела, и то в пълна тайна, далеч от очите дори на съпругата си. За Лечлейд лейди Аделиша говореше пренебрежително. Заяви, че е просмукан с ейл грубиян, затъпял от пиянство, който изобщо не знаел какво се случва около него. Лечлейд бил слуга на съпруга й, който го изпращал с разни поръчки насам-натам, нямал собствен живот. Може би бе доловила съчувствието на писаря към положението й, защото стана по-свенлива и кокетна. Затова Корбет реши да смени поведението си.
— Ти ли уби съпруга си, лейди Аделиша?
— Не. Не бих могла. Бил е открит с разбит череп в заключена стая, за която само той имаше ключ, а ключът е открит у него.
— А откъде са дошли окървавените кърпи в стаята ти? Само вие двамата със съпруга ти сте имали ключове от тази стая. Твоят беше ли у теб, когато се усамотявахте с Уендовър в «Игра на дама»? Може ли твоята прислужница Беренгария да го е вземала?
— Сър Хю, не съм чак толкова глупава, колкото си мислиш или както впрочем Беренгария си мисли. Подозирах какви ги върши, докато съм с Уендовър. Дочух слухове, че се е връщала в Суитмийд манър, а и забелязах известна близост между нея и сър Рауф, но какво ме беше грижа? Какво ме засягаше? Беренгария е хубостница, която живее както намери за добре и като знам какъв е бил животът й, трудно ми е да я упреквам. Най-важното беше, че тя не се месеше в делата ми, нито се занимаваше с мен. Не е взела ключа ми.
— Лейди Аделиша, знаеш ли нещо за кораба «Ярост»?
— Чух за него, сър Хю, и научих какво се е случило с капитана му, Блексток, но това е всичко, което знам.
— А за кървавите събития в Мобисон? — попита Корбет.
— И за тях само съм чувала.
— И твърдиш, че си напълно невинна за смъртта на съпруга си, така ли?
— Разбира се, сър Хю. Трябва да ме освободиш. Възразявам срещу задържането ми в килия в подземието на кметството. Несъмнено на това трябва да се сложи край, нали?
Корбет цъкна с език.
— Лейди Аделиша, ти си бременна. Кралят е бил твой настойник. Ще те оставя тук под клетва. При условие, че приемеш да живееш в тази къща под стража, можеш да останеш.
В очите на жената се четеше облекчение. Долната й устна затрепери, тя сведе глава, раменете й потръпнаха.