Като се прибра в стаята си, Корбет се съблече, изми се и се избръсна. Сложи си чисти ленени долни дрехи, избра тъмнокафяви панталони, бяла вълнена риза и дебел, плътен елек, който да го пази от студа. Покри мангалите, изпи чаша вода и тръгна към писалището. Приготви се и отвори кожените дисаги, поставени до масата, извади парче пергамент и подостри паче перо.
— Сега ще сложа ред — рече той полугласно. — Сега ще открия каква е свързващата нишка.
Корбет положи усилия да се изолира от нарастващите шумове, които идваха откъм абатството и се дължаха на събудилите се монаси, които се приготвяха за първата за деня служба. Изкуши се да слезе, да се настани на дървените пейки и да се присъедини към песнопенията от утринната литургия, но това щеше да почака. Потопи перото в зелено мастило и написа: Primo: Братята.
Корбет се опита да подреди всичко, което вече знаеше за Адам Блексток и неговия полубрат, Хюбърт Монаха, или Хюбърт, син на Фицърс, «Всевиждащия». Перото му стремглаво се движеше по пергамента. Блексток, според документите от кметството, е било фамилното име на пирата, тогава защо Хюбърт е използвал името «син на Фицърс», моминското име на майка си? Да не би с него да е подчертавал, че и двамата сина са оцелели при свирепото клане? И защо се обявяваше за «всевиждащ»? Да не намекваше така за замислените и подготвените убийства? Изчакваше и използваше подходящото време ли? Кога е започнала историята? Корбет написа годината — 1272, после вдигна очи и се загледа в разпятието на стената. Спомни си как старият крал беше издъхнал в Уестминстър и лондонската тълпа бе предизвикала размирици из улиците. Настъпи беззаконие и безредие, из графствата открито се ширеше безвластие. Това беше сполетяло и Кент. Според наученото от него, родителите на Адам и Хюбърт били заможни земеделци. Господарската им къща трябва да е била красива постройка, заобиколена от зеленчукови градини, лехи за билки, кътчета с цветя, конюшни, плодородни житни поля и тучни пасища за овцете. Нападенията над такива стопанства са били обичайни. Обикновено разбойниците плячкосвали къщата и отвеждали добитъка и другите животни, но това нападение не бе протекло така. Дали не са били намесени хора от Кентърбъри? Кралските съдии са направили свое разследване, но до разкрития не се стигнало. Колелото на съдбата отново се завъртяло. Адам бил даден за чирак при търговец, а Хюбърт продължил образованието си тук, в абатството «Сейнт Огъстин». Корбет драсна бележка на странично парче пергамент до него. Трябваше да проучи магистъра брат Фулберт и да разбере какво знае той.
Очевидно Адам е бил трудолюбиво момче, и ако е следвал обичайния път, е щял да приключи чиракуването си, да се захване с търговия и накрая да стане търговец, член на гилдията. Вместо това напуснал Кентърбъри, открил истинското си призвание на моряк, работел из различни пристанища по източното и южното крайбрежие на кралството и после се насочил към по-перспективни източници на доходи в пристанищата на Ено, Фландрия и Брабант. Там се събрал с пирати и капери, станал един от тях, издигнал се стремглаво в средите им и поел командването на кораб със страховита слава, наречен «Ярост», истинска напаст за морските съдове, плаващи из Ламанша и морските пътища за пренос на вино от Бордо.
Корбет спря. Собственото му детство беше изпълнено с топлина и обич, но беше срещал хора, и високопоставени, и обикновени, оскотели от варварските събития, преживени в детството им. Дали това се отнася и до Адам Блексток? Дали не е могъл да забрави картините от ужасяващата нощ, писъците на майка си, безплодните опити за съпротива на баща си и останалите? По-късно Блексток е повел война срещу английските кораби, най-вече тези на сър Уолтър Касълдийн? Дали го е направил, защото кметът е влиятелен търговец от Кентърбъри, или има и други тайни причини? Корбет беше прегледал най-внимателно официалните документи, но си обеща, че отново ще прегледа ръкописите от кметството и най-щателно ще ги проучи.
Поведението на Хюбърт Монаха беше много сходно. Изключително умен, вероятно е можел да се дипломира и сам да стане преподавател. Завършил образованието си в «Сейнт Огъстин» и в Кеймбридж, положил тържествен обет като бенедиктински монах, присъединил се към монашеската обител в Уестминстър при абат Уенлок, а после изведнъж всичко се променило, рязко и неочаквано. Според приора в Уестминстър, тайнствен посетител дошъл при Хюбърт и му предал някакви сведения, които коренно променили живота на младия мъж. Напуснал манастира, отрекъл се от обета си и станал ловец на хора, преследвал престъпници и главорези, предавал ги на шерифите, управителите на пристанищата и градските управи в замяна на пари. Хюбърт със сигурност е странял от Кентърбъри. Защо? Защото е ненавиждал града или по друга причина? Упражнявал мръсния си занаят в югоизточните графства на кралството, стараел се лицето му да е винаги скрито с качулка — разбираема мярка за човек, който не желае лицето му да е известно на крадците и злосторниците, които преследва по отдалечените и затънтени краища на разните графства.