Изглежда двамата братя са живеели далеч един от друг, докато пътищата им отново не се пресекли, вероятно преди около четири години. Отново причината и основанието за сближаването се оказва град Кентърбъри. Блексток пресрещнал кораб на Ханзата, на чийто борд имало безценен ръкопис, притежание на Паулентс. Ръкописът в подробности описвал древно, несметно съкровище, заровено някъде из Съфолк. Корбет беше чувал подобни легенди из цялото кралство. Веднъж дори Едуард го беше изпратил сам да търси изгубеното съкровище на крал Джон, уж потънало в Уош към края на царуването му. Сказанията за съкровището от Съфолк далеч не бяха необичайни, а част от приказките от графството, но Паулентс успял да установи точното му местоположение и хранел надежда да го открие със съдействието на своя приятел, търговецът Касълдийн. Но Блексток превзел кораба, откраднал ръкописа и възнамерявал да се срещне с брат си, за да открият заедно древното, несметно съкровище. На свой ред Касълдийн и Паулентс с подкрепата на Короната решили да устроят клопка на Блексток.
Корбет вече познаваше историята за засадата, устроена на «Ярост» и смъртта на Блексток, а какво бе станало с Хюбърт? Не оставаше място за съмнение, че се е заклел да отмъсти и да изчезне от света на хората, но къде беше сега? Изчезнала беше и Манастирската карта. Дали Стоункроп не я е откраднал от каютата на Блексток? Корбет си представяше кораба, който се подготвя за битка. Дали Стоункроп не е използвал суматохата, за да вземе картата с надеждата да я изтъргува със сър Уолтър Касълдийн и Паулентс? Вместо това, след затихването на битката, Касълдийн беше раздал сурово правосъдие и изхвърлил Стоункроп през борда. Доплувал ли е до брега предателят? Скрил ли се е и дали после е дошъл в Кентърбъри? Така съвпадението на датите ще получи обяснение. После какво? Корбет спря да пише. «Да, да» промърмори си той. Сър Рауф Деконте е бил влиятелен търговец. Нямаше да е трудно да се намерят доказателства, че тайно е финансирал «Ярост». Стоункроп е дошъл в Кентърбъри да заплашва, да изнудва или да търси помощ? Донесъл ли е безценната карта? Ами сър Рауф Деконте, който е бил безскрупулен, дали не е решил да я запази за себе си и да се справи със заплахите, като разбие черепа на Стоункроп посред нощ и погребе трупа му на усамотено и обрасло с храсталак място?
Корбет отпи от водата и отново започна да пише: Secundo: Настояще. Изчезнал е Хюбърт Монаха. Дали Сервин и той не са един и същ човек? Дали Хюбърт е решил да пътува до Германия и сам да се вмъкне в дома на Паулентс? Съществуваше такава вероятност. Из цяла Европа имаше наемници, наети от този търговец и пребогатата му търговска къща. Хюбърт е бил изключително умен мъж, вероятно е владеел чужди езици и е познавал света. Никой не можеше да го опише, следователно би могъл да пътува незабелязано. Пък и защо му е на Паулентс да не го приеме в дома си, особено ако е живеел в страх от отмъщение и евентуално нападение от полубрата на Адам Блексток? Както и да е, Хюбърт Монаха изчезнал, изчезнали и картата, и Стоункроп. Паулентс обаче не се отказал да открие изгубеното съкровище. Намерил нови доказателства, но този път решил да ги донесе в Англия лично. Прекосил Европа, качил се на кораб до Дувър и там слязъл на суша заедно със съпругата си, своя син, прислужницата и телохранителя. По всичко личеше, че Паулентс и семейството му са изпитали някакво неразположение, но дали то се е дължало на някаква зараза или трудностите на пътуването по море е трудно да се установи. Със сигурност обаче в деня на пристигането им в Дувър, получили заплашително писмо. Такова писмо получил и Касълдийн в Кентърбъри. Но как е било организирано? Корбет спря. Ако Хюбърт е преследвал двамата мъже, възможно е да е уредил същото съобщение да бъде доставено от някой пътуващ търговец на двамата мъже в двата различни града.
Паулентс стигнал безпрепятствено до Кентърбъри, където го посрещнали Касълдийн и Дерош. Дерош обявил неразположението им за следствие от тежките условия при пътуването по море. После Паулентс се настанил в Мобисон — имение със здрави порти и стени, с добре затворени и залостени врати и прозорци и обкръжено от стражи. Корбет беше удовлетворен от потвърдилото се убеждение, че Уендовър е изпълнил задачата си съзнателно. Притвори за кратко очи и се постара да извика в мислите си ужасяващата приемна зала, но сега видя друга картина — огънят в нея пращеше весело, горяха свещи, Паулентс и семейството му заедно със Сервин се наслаждаваха на вечерята. Чувствали са се удобно и в безопасност. Намирали са се в Кентърбъри, в укрепено имение, нямало е от какво да се страхуват. Корбет отвори очи и продължи да пише. Какво се е случило онази нощ? Как са били обесени на железните скоби в стената четирима души в разцвета на силите си? Как така са се озовали увиснали на скобите, с изцъклени очи, полюляващи се сред танцуващите сенки? Нито той, нито Дерош бяха открили следи от упойващо вещество или прах, никаква следа от насилие по телата. Изключено беше да се допусне, че четиримата са решили да отнемат живота си по едно и също време. Тогава Сервин ли беше виновникът? Той ли ги е убил? Как? И как е съумял да се измъкне незабелязано — чужденец в град, потънал в сняг? Защо му е било да ги убива? За отмъщение? Или за да открадне тайната карта?