Корбет замълча и впери поглед в противника си, който отвърна студено на погледа му. В непроницаемите му очи не се прокрадна дори следа от чувство, той не трепваше, не помръдваше. Седеше съвсем спокойно, с ръце на коленете, внимателно оглеждаше Корбет и търсеше някое слабо място, някаква пролука, от която да се възползва.
— Достатъчно познания и умения имаш, за да фалшифицираш препоръчителни писма и официални печати, да се представяш за лекар, завършил едно или друго медицинско училище. Могъл си да се запознаеш и изучиш лечебни методи, докато си бил venator hominum. Станал си вещ и в лечението на разни рани и неразположения. Бързо си придобил познанията, навиците и поведението на лекар, които прояви и при лечението на язвата на Чансън, и при случая с използването на плъхове за проба на отровена храна и напитки. Подозирам, че си значително по-добър лекар от много други, които наистина са такива. Все пак като момче си показал дарба да имитираш и да играеш роли. Както и да е, преструвал си се на състоятелен лекар, който се е изучил в чужбина — Корбет спря. — Когато разговарях с теб и Лечлейд, и двамата споменахте, че си лекар в Кентърбъри от над три години, малко повече от времето, когато «Ярост» е унищожен, но разбира се, събитията не са точно такива, нали? Преди повече от три години «Ярост» е бил разбит. Чак след това ти си пристигнал в Кентърбъри със своето благосъстояние, познания, опит и приятни любезни обноски. Касълдийн те е приел, а също и останалите.
Корбет замълча и нагласи арбалета си по-удобно.
— Разбира се, трябва да попиташ защо им е било да те покровителстват? Много просто — усмихна се Корбет. — Известно е, че лекарите обичат златото и са високомерни, държат на официалностите. Играл си с примамката си, както ловецът със своя капан: добросърдечният, очарователният, начетеният Дерош, който като че ли взима по-малко от останалите. С такт и дипломация ти си проправил пътя си към сърцата на хората. Играл си и пред мен ролята на добродушен човек; мъжът, който не харесва оръжията, на когото силата не е в ездата.
Дерош избухна в смях, махна с ръка, но очите му си останаха зорки.
— Много добре си изпълнявал ролята на лекар, както пред добрия ни кмет, така и пред сър Рауф Деконте — продължи Корбет. — Дошъл си в Кентърбъри с две цели: първата — да си отмъстиш, а втората — да откриеш къде е Манастирската карта. Чакал си своя миг. Когато Касълдийн ти е съобщил за пристигането на Паулентс от Германия, ти си бил готов с плана си. Твоят верен съучастник Лечлейд е изиграл своята роля. Той също е имал нова самоличност, ново превъплъщение. Правел се на тътрещ се, залитащ пияница, когото сър Рауф търпял, понеже не му струвал кажи-речи нищо. В действителност умът на Лечлейд е бил проницателен като твоя и той също като теб е жадувал разплата — Корбет замълча. — В миналото си Лечлейд може и да е бил пияница, но мисълта за отмъщението го е накарала да изтрезнее веднъж завинаги. Съобщавал ти е всичко, което се случвало, че лейди Аделиша е любовница на Уендовър, и най-вече ти е казал къде е картата. Разбрах, че убийците са двама. Когато Паулентс слязъл на суша в Дувър, получил заплаха. В същото време Касълдийн е бил заплашен в Кентърбъри. Един човек може да пропътува разстоянието от Дувър до Кентърбъри, но заключих, че е по-вероятно да са замесени двама: ти в Кентърбъри, Лечлейд в Дувър. На твоя съучастник никак не му е било трудно да се измъква. След като господарят му е бил убит, лейди Аделиша в затвора, а Беренгария — настанена на сигурно място при отец Уорфелд, кой ще го е грижа за някакво пияно добиче? Подозирам също, че Лечлейд е сложил нещо в храната и напитките, поднесени на Паулентс в кръчмата в Дувър. Нищо сериозно, само колкото да разбунтува стомасите им, да се подсилят симптомите от тежкото пътуване по море. Паулентс тръгнал за Кентърбъри. Лечлейд също се е върнал бързо тук, преди падането на снега.