— И какво съм направил с тялото на Сервин?
Корбет намести арбалета. Хюбърт чакаше да се измори.
— Довлякъл си го в избата, махнал си капака на една бъчва, като преди това си отлял част от ейла, натикал си там тялото и отново си затворил бъчвата. Внимавал си да няма никакви следи от кръв. Представям си как си обхождал пода със свещ и си чистел с парцал всяка възможна следа. После си се върнал в залата. Взел си чашите с вино, изпразнил си ги, измил си ги и отново си ги напълнил с друго вино, без приспивателно. Заличил си следите от влачене. Задачата ти е била изпълнена. Сервин е бил мъртъв, както и Паулентс. Разплатата обаче не била приключила. Отишъл си в стаята на търговеца, взел си новото копие на Манастирската карта и си го заменил с друго парче пергамент, на което имало някакви драсканици.
— А как съм се измъкнал? — Човекът на стола раздвижи глава, за да облекчи напрежението на врата.
— О, никак не ти е било трудно, Хюбърт, ловецо на хора, изкусен убиецо. Разполагал си с плаща от униформата на градските стражи, който си задигнал отнякъде. Уендовър се е втурнал в къщата. Хората са се разтичали напред-назад, викали са паролата. Ти си бил просто една от щуращите се фигури. На никой няма да му мине през ума да спре човек от градската стража по време на суматохата. Питах се за убития в Суитмийд манър Озерик. Дали не е видял нещо необичайно? Дали ти не си го убил или го е направил Лечлейд по твоя заповед, защото е трябвало да бъде убит или просто е трябвало да всеете още повече ужас? Каквато и да е била причината, Хюбърт, ти си се промъкнал в имението и си се скрил. Бил си въодушевен от успеха, но е трябвало и да бъдеш нащрек: пристигал е кралският пратеник, затова ми изпратихте заплахи.
— Защо?
Корбет раздвижи арбалета. Хюбърт убиваше времето, чакаше, дебнеше проява на слабост, за грешка. Писарят беше цял в слух, но в къщата за гости цареше пълна тишина.
— Защото в смъртта на брат ти са замесени трима: Касълдийн, Паулентс и негово величество кралят. Вече си знаел, че те преследвам. Убил си горкия Грискин, нали? — обвини го Корбет. — Открил си, че в действителност не е прокажен, а пратеник на кралската канцелария и събира сведения, разпитва из онази част на Съфолк, където се предполага, че е заровено древното съкровище. Интересувал се е кой е идвал там, защо, кога. Грискин е открил нещо, но то е било изопачено. Той говорел за Симон от Скалите, намек за името на лекар от Кентърбъри, който също правел подобни проучвания. Дали така Грискин не е се е опитвал да намекне за истинското ти име? Или причината е друга? Друго прозвище, което си използвал при пътуванията си из Съфолк? Дали Грискин не те е видял из руините на онова самотно убежище? — Корбет поклати глава. — Това не мога да кажа.
— Така и не научих кога и къде трябва да се срещнете с Грискин.
— О, мастър Хюбърт — Корбет се усмихна на смайването по лицето на Дерош, който осъзнаваше каква грешка е допуснал, — кой е споменавал нещо за моята уговорка с Грискин? Открил си моите писма до него или си го изтезавал? Няма да разберем. Най-накрая ти си го заловил в някоя самотна уличка или сред дива пустош. Убил си го, свалил си дрехите от тялото му на онази бесилка, отрязал си ръката му, осолил си я и си ми я пратил като предупреждение. Взел си и верижката на Грискин, той никога не би се разделил с нея. Оставил си я тук, в параклиса «Сейнт Лазаръс», като второ предупреждение. В края на краищата ти си научил за Грискин, както аз научих за Едмънд Гроскот, известен и като Поклонника. Да, срещнах се с него. Той се беше присъединил към «Веселяците». Призна всичко. Казаното от мен на вечеря, това, че те е познавал, си беше чиста измислица, но ти се хвана. Заради това си и тук тази нощ.
— И как според теб съм напускал Кентърбъри, за да ходя до Съфолк? — Хюбърт махна с ръка, гласът му издаде нарастващото му отчаяние. — Да бъда ту тук, ту там?
— Разбира се, че си можел, мастър Хюбърт. Ти си майстор на предрешаването, човек с пари, с положение. Нямаш семейство, нито съпруга, нито прислужници. Никой няма точното ти описание. Мастър Лечлейд винаги е бил тук, готов да защити гърба ти. Така че, да, когато не си се преструвал на лекар в Кентърбъри, ти си предприемал пътувания из Съфолк и с цялото си същество си се отдавал на издирването на съкровището. Грискин е открил нещо, може да не е открил цялата истина, но със сигурност е знаел достатъчно, за да представлява заплаха за теб, затова си го убил. Подобни игри ти носят наслада, нали? Обичаш да преследваш хора. Грискин, мен, Паулентс и семейството му, в твоите очи ние сме просто плячка. Обичаш да си даваш титли, да пращаш предупреждения. Такава власт над живота и смъртта изпълва сърцето ти с радост!