Мислено Никол отново си представи онова бледо лице, озарено от луната. Нямаше покана в погледа й, нито кокетство. Тя не беше от жените, които смятат флиртуването за компенсация на положението си на омъжени. Но имаше нещо в погледа й. Някакво разбирателство помежду им. Връзка. Тя го познаваше. Това усещаше той.
- О, за бога - каза той гласно, докато сваляше крака от хамака. Нямаше намерение да казва нещо, затова се почувства неловко, когато стъпи долу.
- Какво има, Никол, скъпи? - Джоунс Уелсеца остави писмото си. - Някой да не ти е вързал корсета прекалено стегнато днес? Не си арестувал достатъчно мъже напоследък, а?
Никол затвори очи. Смъдяха и го дразнеха. Въпреки умората, сънят му убягваше. Преследваше го денем, понякога му се струваше, че ще го улови. После, когато се отпуснеше, дрямката му се изпаряваше и оставаше онзи образ зад затворените му клепачи. И една болка в душата! „Как мога да мисля така?“, питаше се той. „Тъкмо аз.“
- Главоболие - каза той сега, докато разтриваше челото си. - Както сам каза. От налягането е.
Струваше му се, че вече не може да изпитва никакви чувства. Че е толкова шокиран от ужасите на войната, от загубата на толкова близки около него, че както мнозина, се е затворил в себе си. Сега, принуден да се вгледа внимателно в поведението си, смяташе, че вероятно никога не е обичал жена си, че вместо това е следвал течението, поддал се е на общото мнение, че трябва да се ожени. Haлагаше се - след като тя бе разкрила последиците от онова, което бяха направили. Жениш се, раждат ти се деца и остаряваш. Жена ти става кисела заради липсата на внимание; ти се превръщаш в огорчен и затворен в себе си човек, оплакващ загубените си мечти; децата порастват и се изнасят от дома, като си обещават, че няма да повторят същите грешки. Няма място за мечти и алтернативи. Просто продължаваш напред. Може би, мислеше си той в най - мрачните си мигове, му беше трудно да признае, че войната го е освободила от всичко това.
- Знаеш ли, Ник, огнярите подхвърлиха, че ще правят парти тази вечер. След като нещата улегнаха малко. - Потупа стената до себе си. - Трябва да се отбележи, че изглежда жалко, толкова много жени да пропуснат удоволствието от доброто старо флотско гостоприемство. Мислех да се отбия по-късно.
Никол се пресегна за ботуша си и се зае да го лъска.
- Ти си прасе - отбеляза той.
Джоунс Уелсеца изгрухтя доволно.
- И какво лошо? - каза той. - Онези, които не искат да опитат от уелските прелести, явно са наистина влюбени в мъжете си. Прекрасно. Онези, които сметнат, че морският въздух... - Тук той вдигна вежди. - ...им е отворил апетита, вероятно и бездруго е нямало да се сдържат дълго.
- Не бива да го правиш, Джоунс. Всички са омъжени, за бога.
- И съм почти сигурен, че някои вече са доста по-малко омъжени, отколкото при отплаването. Чу за случката на Б палуба, нали? А пък аз бях на пост пред 6Е снощи. Онова момиче с русата коса е истинска напаст. Направо не ме остави на мира. Все излизаше и влизаше... „Ооо, само ще ида до банята“, а нощницата й - разтворена. Убеден съм, че ние, мъжете, сме истинските жертви в тези ситуации. - Той потрепна с мигли.
Никол отново се зае с ботушите си.
- Стига, Никол. Не се прави на много женен и високоморален пред нас. Само защото ти си доволен да живееш по правилата, не значи, че останалите не можем да се позабавляваме малко.
- Мисля, че трябва да ги оставите на мира - заяви той и се престори, че не чува груповото освиркване, което последва думите му. Имаше все по-голяма липса на уважение към жените, дори и сред мъжете, които бе смятал за почтени, което го притесняваше.
- Аз пък мисля, че трябва да се стегнеш малко. Лидърс ще дойде, нали, момко? И Брент и Фартинг, също. Ела с нас - така можеш да си сигурен, че ще се държим прилично.
- Дежурен съм.
- Разбира се. Притиснат до стената на онова спално помещение, заслушан как момичетата вътре пъшкат страстно. - Той се засмя и скочи обратно в хамака си. - О, хайде стига, Никол. И на пехотинците им е позволено да се веселят понякога. Виж... мисли за това, което правим, като за вид услуга. Забавляваме съпругите на империята, благото на нацията.
Джоунс отдаде преувеличено чест и се облегна назад. Докато Никол измисли подходящ остроумен отговор, той в бе заспал, стиснал едва-едва запалена цигара в ръката си.
Мъжете се боксираха на самолетната палуба. Някои оградил ринг на мястото, където бяха стояли „корсарите" и сега Денис Тимс методично пребиваше с юмруци един от моряците. Голият му торс бе като стегнат блок от жилави мускули и той се движеше без никаква грация или ритъм в ринга. Беше като автомат, машина за унищожение, юмруците му удряха безмилостно, докато залитащият препъващ се млад моряк накрая падне и бива изтеглен в безсъзнание през въжетата. След четири рунда победите му изглеждаха толкова неизбежни, че събраните наоколо мъже и жени трудно намираха ентусиазъм да му ръкопляскат.