Франсис, която не искаше да гледа, стоеше с гръб към тях. Тимс, размахал юмруци, прекалено много й напомняше за нощта на „неприятния инцидент“ с Джийн. Имаше нещо смущаващо в силата на удара му, в жестоко стиснатите му челюсти, докато нападаше бледия си противник, от което ставаше студено дори в тази жега. Беше се запитала, когато двете с Джийн сядаха заедно, дали да не се оттеглят заради момичето. Но безспорният интерес на Джийн бе доказателство, че е била твърде пияна онази вечер, за да знае какво е видял Тимс или какво е направил някой друг изобщо.
- Дано не се разгорещят прекалено - каза сега Джийн, настанявайки се по-удобно на мястото до Маргарет. Явно й беше трудно да седи на едно място. През последния час непрекъснато обикаляше напред-назад между ринга и столовете на палубата. - Не сте ли чули? Водата е свършила.
Маргарет я погледна сепнато.
- Какво?
- Не водата за пиене, а помпата не работи както трябва и няма да има за пране, за миене на коси и всичко останало, докато не я поправят. Само за крайни нужди. Можете ли да си представите? В тази жега! - Тя размаха ръка пред лицето си. Казвам ви, в банята имаше истински бунт. Онази Айрийн Картър може и да е дама от висшето общество, но само да я бяхте чули, когато спря водата на душа й. Даже Денис щеше да се изчерви.
През изминалата седмица Джийн си бе върнала доброто настроение дотолкова, че неспирното й и предимно лекомислено бъбрене сякаш бе придобило нова сила.
- Знаете ли, че Ейвис ще се бори с Айрийн за титлата Кралица на „Виктория“? Следобед ще има конкурс за най-хубави крака. Ейвис е успяла да убеди офицера да й позволи да слезе при багажа и да си вземе оттам най-хубавите обувки. С десетсантиметрови токчета в тъмнозелен сатен, които да отиват на банския й.
- Ооо.
Тимс удари противника си с ъперкът, последван от ляво кроше и отново удар отляво.
- Добре ли си, Меги?
Франсис подаде на Маргарет сладоледа, който държеше в протегнатата си ръка вече няколко секунди, без да я забележат, като размени кратък поглед с Джийн.
- Не е нещо, свързано с бебето, нали?
Маргарет се обърна към тях.
- Не, добре съм. Честно.
Не искаше да погледне никого в очите.
- О, Денис отново победи. Ще видя дали някой не иска да се обзаложи с мен. Казвам ви, никой не ще да приеме залог срещу него. Не и както я кара. - Джийн стана, изпъна полата си и отиде при другите зрители.
Маргарет и Франсис останаха да седят мълчаливо, стиснали сладоледите си. В далечината забелязаха някакъв танкер да минава по линията на хоризонта и двете го проследиха с поглед, докато вече не се виждаше нищо.
- Какво е това?
Маргарет погледна писмото, което стискаше в ръка, явно едва сега осъзнаваше, че името на адресата се вижда ясно.
Франсис не каза нищо, но в очите й се четеше въпрос.
- Във водата ли... щеше да го хвърлиш?
Маргарет се загледа в тюркоазените вълни.
- Би било... хубаво. Имах един пациент, чиято любима жена беше загинала при бомбардировка в Германия. Написа й прощално писмо, което сложихме в бутилка и пуснахме зад борда на болничния кораб.
- Искам да го изпратя - каза Маргарет.
Франсис отново погледна плика и провери дали е прочела правилно името. После озадачено погледна Маргарет. Зад нея на висок глас почнаха да спорят за някакво провинение на ринга, но тя не отклоняваше поглед от жената до себе си.
- Излъгах каза Маргарет. - Оставих те да си мислиш че е мъртва, но тя не е. Напусна ни. Няма я вече две години и половина.
- Майка ти?
- Да. - Тя размаха писмото. Не знам защо го донесох тук горе.
И тогава Маргарет започна да разказва, отначало тих а после сякаш вече не я бе грижа кой може да я чуе.
За тях беше истински шок. Най-меко казано. Бяха се върнали един ден и бяха заварили вечерята да къкри на печка ризите - прилежно огладени на рафта, подовете - почистени и излъскани, и една бележка. Не можела да издържа повече, така беше написала. Била изчакала, докато братята на Маргарет се върнат от фронта, докато Даниъл стане на четиринайсет и вече е мъж, а сега смятала задълженията си за изпълнени. Обичала всички, но трябвало да се помъчи да създаде и собствен живот, докато още имало нещо в нея. Надявала се, че ще разберат, но знаела, че няма да успеят.
Беше накарала Фред Бриджмън да я вземе и да я закара до гарата, след което си бе заминала, вземайки само един куфар с дрехи, четиридесет и два долара спестени пари и от по-хубавите снимки на децата от стената.