Но близо час по-късно, когато се готвеше да влезе вътре, тя подскочи обратно назад. Лицето му бе бледо, а не с тихоокеански тен като на повечето му колеги, очите му бяха все така потънали в орбитите си, издавайки липсата на сън, но определено беше той. Свободното движение на раменете му, изпънати под униформата в защитен цвят, намекваше за сила, която не бе подозирала, когато го виждаше, застанал неподвижно пред вратата. Беше преметнал торба през рамо и тя за миг се парализира от мисълта, че може да се готви да слезе на сушата.
Без да осъзнава какво прави, Франсис се дръпна назад към стената и притиснала длан до гърдите си, се заслуша в стъпките му, които минаха покрай нея и надолу по пътеката. Беше отминал на няколко крачки, когато забави ход. Франсис, незнайно защо затаила дъх, осъзна, че той ще спре. Вратата се отвори леко, главата му се подаде, само на няколко стъпки от нея, и той се усмихна. Истинска усмивка, която сякаш заличи острите черти по лицето му.
- Добре ли си? - попита той.
Тя нямаше как да обясни защо се крие там. Усещаш че се е изчервила, и понечи да каже нещо, но после само кимна.
Той я погледна изпитателно, после сведе очи към кошницата.
- Това каквото си мисля ли е? - измърмори той. Звукът на гласа му караше кожата й да настръхва.
- Не е съвсем добре - отвърна тя. - Реших, че й трябва малко свеж въздух.
- Само стой далеч от палуба Д. Там сега има проверки и патрули. Погледна зад себе си, сякаш искаше да се увери, че наоколо няма никого. - Съжалявам за приятелката ти - каза той. Не ми се стори редно.
- Не беше - каза тя. - Тя за нищо не бе виновна. Беше само едно дете.
- Хм, флотът може да бъде много суров съдник. - Пресегна се и леко докосна ръката й. - Ти добре ли си все пак?
Тя отново се изчерви и той се опита да се поправи:
- Имам предвид останалите? Всички ли сте добре?
- О, добре сме - отвърна тя.
- Нуждаете ли се от нещо? Още питейна вода? Сухари?
Край очите му имаше три бръчици. Когато говореше, те ставаха по-дълбоки, резултат от годините, прекарани в морето или може би взиране в небето.
- Отиваш ли някъде? - попита тя, сочейки торбата му. Бе готова на всичко само за да престане да се взира в него.
- Аз ли? Не... Това е официалната ми униформа.
- О.
- Не съм дежурен тази нощ - каза той. Усмихна й се, сякаш това бе нещо хубаво. - За танците?
- Моля?
- Не знаете ли? Има бал на самолетната палуба тази вечер. Заповед на капитана.
- О! - възкликна тя, по-силно отколкото бе искала. - О! Чудесно!
- Надявам се да пуснат водата за малко. - Той се ухили. Вие, момичета, ще побегнете като опарени от миризмата на хиляда потни моряци.
Тя сведе очи към омачканите си панталони, но вниманието му бе привлечено от някаква фигура в далечината.
- Ще се видим горе - каза той и лицето му отново доби строгия военен вид. С кимване, което можеше да се приеме и за военен поздрав, той изчезна.
Музикантите от Кралския пехотински оркестър седнаха на импровизираната сцена пред столовата на палубата, малко встрани от контролната кула, и засвириха акордите на „Ти си под кожата ми“. Двигателите на „Виктория“ бяха спрени за ремонт и корабът се носеше спокойно върху тихите води. На палубата се въртяха в танц няколкостотин булки в най-хубавите си рокли - или поне най-хубавите, до които им бяха позволили да се доберат в багажа, - като някои танцуваха с мъжете, а други, кикотейки се, с приятелки. Край контролната кула бяха наредени маси и столове, донесени от столовата, за да се настанят онези, които не можеха или не искаха да продължат с танците. Над тях, в небето на Индийския океан, звездите грееха ярко като фенери в бална зала и къпеха вълните със сребро.
Човек би могъл да си представи - с по-голямо въображение и при положение че не обръща внимание на оръдията, на ожулената палуба и разнебитените маси и столове, че се намира в някоя от величествените бални зали на Европа. Капитанът бе изпитал необичайна радост от гледката, защото усещаше - доста сантиментално, трябваше да признае, - че това е най-малкото, което корабът заслужава в последното си плаване. Малко показност и пищност. Малко веселие.
Мъжете, в най-официалната си униформа, изглеждаха по-бодри, отколкото от доста време насам, а булките - готови да се разбунтуват след временното затваряне на фризьорския салон - също бяха се оживили и развеселили; благодарение на разрешените извънредни душове с морска вода. За всички бе хубаво, че имат повод да се облекат официално, помисли си той. Дори и мъжете обичаха да се показват с официалната си тропическа униформа.