- Какво си мислиш, че правиш? - викна й той, като рязко я завъртя с лице към себе си. Неговото бе добило същия цвят, както когато бе обвинил майка й в кражба.
- Махни се от мен!-изкрещя тя.-Не мога да повярвам, че искаш от мен подобно нещо!
- Как си позволяваш да ме засрамваш така! След всичко, което направих за теб - грижих се за теб, забравих за парите, които майка ти открадна от мен, купувах ти рокли, водех те на вечеря, макар всички в града да ми повтаряха, че не бива да се доближавам изобщо до някоя от семейство Люк...
Тя бе седнала и притиснала ръце към лицето си, сякаш можеше да се скрие от него. На долния етаж някой запя високо и в отговор се разсмяха.
- Невил е мой много добър приятел, разбираш ли, глупачке? Много добър приятел. Синът му замина на война и той е безкрайно тъжен, а аз само искам да му отвлека вниманието от всички грижи - седим си ние, тримата, веселим се по приятелски, а ти изведнъж почваш да се държиш като разглезена хлапачка! Как мислиш, че се е почувствал Невил?
Тя се опита да го прекъсне, но той не й позволи.
- Мислех, че си по-добра, Франсис. - Заговори й по-тихо, помирително. - Едно от нещата, които харесвам в теб, е, че ти си грижовно момиче. Не обичаш да гледа как другите страдат. Е, като погледнеш на нещата отстрани, не е кой знае какво, нали? Просто ще помогнеш на някого, чийто син е заминал на война и може би няма да се върне повече, нали така?
- Но аз... - Не знаеше какво да му отговори. Започна плаче и вдигна ръка пред лицето си.
Той взе ръка та й в своята.
- Никога не съм те насилвал да правиш нещо, нали така?
- Не.
- Виж, скъпа, Невил е приятен човек, нали?
Дребен, с побелели коси и мустаци, свит като мишка. Цяла вечер й се усмихваше. Тя си бе помислила, че смята разговора им за забавен.
- И те е грижа за мен, нали?
Тя кимна безмълвно.
- Това ще означава толкова много за него. И за мен. Хайде, скъпа, не искам нещо кой знае какво от теб, нали? - Той повдигна лицето й към своето. Накара я да отвори очи.
- Не искам да го правя прошепна тя. - Не и това.
- Само половин час от живота ти. И бездруго ти харесва, нали?
Не знаеше как да отговори. Никога не бе го правила достатъчно трезва, че да помни.
Той явно прие мълчанието й за съгласие. Заведе я пред огледалото.
- Ето какво ще направим - каза той. - Ти иди и се пооправи. Никой не иска да гледа разплакано лице. Аз ще наредя да ти качат няколко питиета - от онова хубаво бренди, което харесваш - и после ще пратя Невил горе. Двамата ще си прекарате чудесно.
Не я погледна, докато излизаше от стаята.
След това бе изгубила бройката колко пъти го е правила. Знаеше само, че всеки следващ път бе по-пияна- веднъж бе повърнала дори и мъжът бе поискал да му върнат парите. Господин Радклиф ставаше все по-ядосан и по-гневен, а тя прекарваше ужасно много време, скрита в банята и все търкаше кожата си, докато не я ожулеше на места до червено, което караше момичетата да потръпват, когато минаваше край тях.
Най-накрая, последния път, когато барът бе пълен с шумни посетители, много от които се качваха с тежки стъпки в стаите горе, Хън Ли я бе издебнал в момента, в който тя се скри за малко в килера. Там си беше скътала бутилка ром и изправена пред перспективата да забавлява двама войници в отпуск, които бяха схванали от думите на господин Радклиф, че могат да прекарат известно време с нея, тя стоеше в ъгъла между касите бира и бъчви с уиски и надигаше шишето, което вече бе полупразно.
- Франсис!
Извърна се рязко. Беше пияна и й трябваше малко време да фокусира, а и го позна само по синята му риза и широки рамене.
- Не казвай нищо - завалено изрече тя, докато оставяше бутилката. - Ще оставя пари в касата.
Приближи се до нея, застана под голата крушка и тя се учуди дали и той не иска да я опипва с лапите си.
- Трябва да вървиш - каза той. Махна с ръка да пропъди една нощна пеперуда пред лицето си.
- Какво?
- Трябва да се махаш оттук. Това място не е добро.
Това бе повече, отколкото й бе казал за близо година и половина. Тя само се бе засмяла горчиво, ядно, смях, който бе преминал в хлипане. После се наведе, обви тялото си с ръце, без да може да си поеме дъх.
Той стоеше смутено пред нея, после предпазливо направи крачка напред, сякаш се боеше да не я докосне.
- Нося ти това - каза той.
Тя се зачуди за миг дали не й предлага сандвич. После видя, че стиска пачка банкноти, мръсни и омачкани банкноти.
- Какво е това? - прошепна тя.
- Онзи човек миналата седмица. Онзи... - Той се поколеба за миг, защото не знаеше как да опише най-добре новия „приятел" на господин Радклиф. - С лъскавия костюм. Има игрална зала. Откраднах ги от колата му. - Бутна пачката в ръката й. - Вземи ги. Тръгни утре. Можеш платиш на господин Мъсгроув да те закара до гарата.