Но беше трудно да я защитава с усърдието, което би желала, след като Франсис не правеше нищо, за да защити сама себе си.
И дори Маргарет, която обикновено не губеше лесно дар слово, трудно можеше да измисли какво да й каже. Подозираше, че е леко наивна в определено отношение, но някак си не можеше да си представи строго облечената, доста сдържана млада жена в ролята на „една от онези“. Единствените познания на Маргарет за подобни жени бяха от плаката със снимка в столовата на Денис Тимс със строгия надпис: „Венерическите болести - тихият убиец“; както и от уестърните, които бе гледала с братята си и в които всички жени седяха заедно в дъното на някой бар. Дали и Франсис беше носила рокли с тесни корсажи и прекалено много руж на лицето си, за да подмамва мъжете? Дали ги беше канила горе, за да си разтвори краката и да им позволи да правят каквото си поискат с нея? Тези мисли измъчваха Маргарет, придаваха друг нюанс на всеки разговор с Франсис, независимо от добрината и любезността, която момичето й бе показало досега. Осъзнаваше го и се срамуваше от това. Подозираше, че и Франсис го усеща.
- Е, аз пък смятам, че е отвратително. Честно казано, ако родителите ми знаеха, че пътувам с такива личности, изобщо нямаше да ме пуснат да се кача на борда. - Момичето пред нея изпъна рамене и потръпна престорено силно.
Маргарет се взираше в рецептите за яйчен прах в тетрадката си, в разсеяните драскулки.
- Човек почва да се чуди - обади се друго момиче до нея.
Маргарет набута тетрадката си в кошницата, стана и излезе от стаята.
Скъпа Дийна,
Не мога да ти опиша колко е забавно на борда - доста изненадващо, предвид обстоятелствата. Оказах се участник в конкурса „Кралица на „Виктория ", титла, която се присъжда на онази от булките, която е доказала, че е по-добра от останалите във всички женски занимания. Би било хубаво да мога да покажа на Иън, че мога да бъда ценна за него и кариерата му. Досега съм спечелила точки за уменията си в занаятите, шева, музиката (пях ,,Шенандоа“ - публиката много хареса изпълнението ми) и направо няма да повярваш, конкурса за най-хубави крака! Бях със зеления си бански костюм и сатенените обувки в същия цвят. Надявам се, че няма да си против, че ги взех. Ти толкова рядко ги носеше, а ми се струва глупаво да ги пазиш „за специални случаи", след като в Мелбърн има толкова ограничен светски живот след заминаването на Съюзническите сили.
Как си ти? В писмото си мама ме информира, че вече не си пишеш с онзи мил младеж от Уейвърли. Тя не споменава точно какво е станало - трудно ми е да си представя, че някой може да бъде толкова жесток, че да зареже така едно момиче. Освен ако не си е намерил друга, предполагам.
Мъжете са такава загадка, нали? Благодаря на бога, че Иън е предан и всеотдаен.
Трябва да вървя, скъпа сестричке. Съобщават по уредбата, че е време за къпане, и аз копнея да поплувам. Ще изпратя писмото от следващото пристанище, в което акостираме, и непременно ще ти разкажа за всичките си приключения там!
Твоя любяща сестра, Ейвис
Това бе първият път, в който на булките разрешаваха къпане в океана и предвид недостига на вода в последните дни, малко бяха онези, които не се възползваха максимално. Когато Ейвис довърши писмото си и тръгна към предната част на палубата, видя стотици жени, вече потопени в бистрата вода, пищящи и плуващи около спасителните лодки, докато свободните моряци и офицери се бяха надвесили над перилата, пушеха и ги наблюдаваха.
Още не личеше по нищо, че носи бебе. Ейвис се огледа с известна гордост - коремът й бе все така плосък, но в гърдите й имаше доста привлекателна пълнота. Нямаше да е някой от онези разплути китове като Маргарет, които пуфтяха и се потяха в ъглите с гротескно подути глезени като на слон. Тя щеше да се постарае да остане стройна и привлекателна до края. Когато коремът й порасне много, щеше да се оттегли в дома си, да се погрижи за красивата детска стая, без да се показва пред хората, преди да се появи бебето. Така постъпваха дамите.
Сега, когато вече не й се гадеше, беше сигурна, че бременността ще й се отрази чудесно: благодарение на постоянното излагане на слънце кожата й блестеше, а в русите й коси имаше нови светли кичури. Привличаше вниманието където и да отидеше. Беше се питала дали сега, когато състоянието й бе публично известно, не е редно да се прикрива повече, дали не е разумно да бъде по-скромна. Ейвис свали лятната си рокля и се поизпъна малко, за да е сигурна, че ще бъде видяна в най-добрата си светлина, преди да се излегне изящно на палубата, за да се пече на слънце. Ако не се брои онази нещастна история с Франсис - какъв обрат само! и предвид постоянното увеличаване на точките й в съревнованието за кралица на „Виктория“, тя смяташе, че пътуването можеше да се отчете като успех.