- Хитро - възкликна Маргарет, която от няколко седмици не бе зървала собствените си крака.
- Има вечеря е танци в хотел „Грийн“ - Ейвис проверяваше записките в бележника си. - Няколко от момичетата в 8Д ще ходят там после. Казах, че може да идем да пийнем чай с тях. Но нямам търпение да ида да напазарувам. Мисля, че вече съм купила всичко, което е възможно да се купи от пощенския магазин.
- Искам само да седна, за бога - измърмори Маргарет. - Не ме интересуват никакви забележителности или магазини. Искам само суша и място за сядане, по дяволите.
- Мислиш ли, че е редно да ругаеш толкова често? - измърмори Ейвис. - Наистина не подхожда да го чуеш от жена в... твоето положение...
Точно тогава, докато думите на Ейвис заглъхваха, Маргарет усети някакво общо смълчаване. Зачуди се какво го е предизвикало. Проследи погледите на останалите и забеляза Франсис да слиза по подвижното мостче след тях. Беше облечена в бледосиня блуза, закопчана до шията и с маскировъчни панталони. Носеше широкополата си шапка и очила, но дългата й червено-златиста коса и дълги крайници потвърждаваха самоличността й.
Поколеба се в края на мостчето, усетила вероятно тишината наоколо. После забеляза високо вдигнатата ръка на Маргарет и си проправи път към мястото, където стояха Маргарет и Ейвис. Докато вървеше, момичетата се отдръпнаха пред нея като вълните на Червено море в Библията.
- Значи, си промени мнението, така ли? - Маргарет усети как гласът й отеква във възцарилата се наоколо тишина.
- Да - отвърна Франсис.
- Човек направо може да полудее, ако остане твърде дълго на борда, нали? - Маргарет погледна към Ейвис. -Особено в такава жега.
Франсис стоеше абсолютно неподвижно, вперила поглед в Маргарет.
- Много е вероятно - каза тя.
- Е, аз предлагам да намерим някой бар или хотел, където може да...
- Тя няма да върви с нас.
- Ейвис!
- Ще тръгнат приказки. А и бог знае какво може да случи - не се знае дали бившите й клиенти не обикалят по улиците. Може да решат, че и ние сме от онези...
- Не ставай глупава, за бога. Франсис е добре дошла да се разхожда с нас.
Маргарет знаеше, че всички наоколо слушат. „Проклети бъбриви харпии“, така би ги нарекъл баща й. Каквото да бе направила Франсис, каквото й минало да имаше, не бе заслужила подобно отношение.
- Ти върви с нея - заяви Ейвис. - Аз ще намеря с кого да се разхождам
- Франсис - каза Маргарет, предизвиквайки някоя от другите жени да коментира, - нямам нищо против да вървиш с мен. Ще се радвам на компанията ти.
Трудно бе да се прецени заради тъмните й очила, но Франсис, изглежда, хвърли кос поглед на морето от сковани лица наоколо.
- Можеш да ми помогнеш да намеря удобно местенце да поседна.
- Само гледай да не намери къде да полегне.
Франсис рязко извърна глава и пръстите й, стиснали чантата, побеляха.
- Хайде протегна ръка Маргарет. - Да идем да види прочутата Порта на Индия.
- Всъщност промених решението си.
- О, стига! Може никога повече да нямаш шанса да видиш Индия.
- Не. Благодаря. Аз... ще се видим после. - Преди Маргарет да успее да каже още нещо, тя бе изчезнала обратно в тълпата.
Жените се скупчиха по-близо една до друга, мърморейки възмутено. Маргарет се загледа в далечината към подвижното мостче и едва успя да различи високата и слаба фигура, която бавно вървеше нагоре. Изчака, докато влезе вътре.
- Това беше подло от твоя страна, Ейвис.
- Не съм зла, Маргарет, няма защо да ме гледаш така Просто съм честна. Няма да позволя единствената ми разходка на брега да бъде съсипана от онова момиче. - Приглади косата си, после внимателно си сложи шапката против слънце. - Освен това, мисля, че в нашето положение е най-добре да ограничим до минимум тревогите. Не е добре зa нас.
Опашката се бе придвижила напред. Ейвис хвана Маргарет под ръка и бързо я поведе към един файтон.
Маргарет знаеше, че трябва да иде при Франсис: че дори и само с участието си в тази разходка донякъде оправдава отношението им към момичето. Но копнееше да усети твърда земя под краката си. А и беше толкова трудно да измисли какво да каже.
След като на борда бяха останали само няколко булки, на кораба се бе развихрила истинска буря от строго контролирани дейности: групи моряци обикаляха по палубите, които обикновено бяха затворени за мъжете, търкаха, боядисваха и лъскаха всичко. Неколцина бяха на колене на самолетната палуба и атакуваха с пяна и дървени четки сивия бетон, по който още имаше пъстри като дъга локвички от самолетното гориво. Малки влекачи разтоварваха огромни каси свежи плодове и зеленчуци, напъхваха ги през люковете в трюма, докато от другата страна танкерите започнаха да презареждат кораба с гориво.