- Ако се наложи да почакам още една минута за питието си, кълна се, ще си поговоря с онзи човек - заяви Ейвис, размахала ветрилото, което си бе купила същия следобед, докато гледаше строго нещастния келнер, който се промъкваше едва-едва в тълпата с високо вдигната табла. Направо се съсухрих от чакане - каза тя зад гърба му, след като бе отминал.
- Прави всичко по силите си защити го Маргарет. Тя внимаваше да отпива бавно от питието, след като се бе досетила, че обслужването ще е бавно заради многото клиенти на бара. Вече се чувстваше много по-добре: беше успяла да повдигне краката си за половин час и сега се бе облегнала с глава назад в стола си, наслаждавайки се на полъха от вентилатора на тавана.
Навсякъде бе едно и също: в „Грийнс“, в „Бристол Грилс“, в луксозния хотел „Тадж Махал“. В добавка към „Виктория“ няколко военни кораба бяха акостирали в същия ден и районът на пристанището бе залят от потенциални гуляйджии - мъже, обзети от безразсъдство заради края на войната и близостта им до дома. Двете бяха надникнали в няколко заведения, докато решат, че в „Грийнс“ може да успеят да си намерят места. Сега, от мястото им на верандата, можеха да видят през арката на входа дансинга, където множество от мъже и жени се тълпяха и хвърляха умолителни и понякога ревниви погледи към масите. Някои от булките бяха започнали да пият коктейли „Джон Колинс“ и пунш с ром още на обяд и сега усещаха ефекта на предстоящия махмурлук. Изглеждаха апатични и леко разочаровани, гримът им се бе разтекъл но лицата, а косите им бяха увиснали.
Маргарет не изпитваше угризения, че задържа мястото. Без да я е грижа за жегата и прахоляка, както и за собственото й често споменавано „деликатно състояние“, Ейвис я бе замъкнала къде ли не следобеда. Бяха обиколили всички европейски магазини, после прекараха близо час в магазина на армията и флота, както и още толкова в спорове за цените с разни мъже и малки момчета, които постоянно им предлагаха явно уникално изгодни сделки. Маргарет много бързо се бе изморила от пазаруването; струваше й се нередно да стиска рупиите в ръката си пред лицето на крайната беднотия на търговците. Ейвис обаче се бе впуснала в пазарлък с изненадващ ентусиазъм и прекара голяма част от вечерта да оглежда различните си покупки и да се хвали с цените им.
Маргарет бе слисана от малкото, което бяха видели от Бомбай. Бе шокирана от гледката на индийци, които спят направо на улицата, и от привидната им безучастност към условията им на живот, от контраста между слабите им крайници и млечната белота и пухкавост на собственото й тяло, от физическите недъзи и полуголите деца навсякъде. Сега се чувстваше засрамена, задето се бе оплаквала от неудобното си легло в каютата.
Донесоха й напитката и тя нарочно даде бакшиш на келнера пред погледа на Ейвис. После, когато мъжът се отдалечи, тя се загледа към „Виктория“, кротко очакващ ги в спокойните води на пристанището, и за миг гузно се замисли дали Франсис спи. Всички светлини на кораба бяха запалени, придавайки му празничен вид, но без самолетите и хората палубата му изглеждаше пуста като огромна ненаселена степ.
- О! Място! Имате ли нещо против да седнем при вас?
Маргарет се извърна и видя Айрийн Картър, придружена от една от приятелките си, да дърпа стола насреща й. Усмихваше се широко с начервените си устни, но усмивката изобщо не достигаше до очите й. Въпреки жегата, изглеждаше спретната и организирана и наоколо й се носеше ухание на лилии.
- Айрийн - поздрави я Ейвис, чиято усмивка повече приличаше на озъбване. - Колко мило.
- Направо сме изтощени - каза Айрийн, захвърли чантите си под масата и вдигна ръка да повика келнер. Той се появи мигновено. - Всички тези туземци непрекъснато ни следват навсякъде. Наложи се да помоля един от офицерите да им нареди да ме оставят на мира. Не мисля, че изобщо разбират колко са досадни.
- Видяхме човек без крака - сподели приятелката и, пухкаво момиче с печален вид.
- Просто седеше там на едно килимче! Можете ли да си представите?
- Мисля, че може да са го оставили там продължи момичето. Може би някой просто го е сложил там и го е зарязал.
- Не сме забелязали. Толкова бяхме заети да пазаруваме, нали, Маргарет? - Ейвис махна към своите чанти.
- Така е потвърди Маргарет.
- Купихте ли си нещо хубаво? - попита Айрийн. На Маргарет й се стори, че в очите й блясва стомана.
- О, нищо, което да те заинтригува - отвърна Ейвис, чиято усмивка сякаш бе залепнала за лицето й.