- Наистина ли? Чух, че си купила нещо за финала на „Кралица на „Виктория“.
- Нати Джонсън ви е видяла в Армейския и флотския магазин - каза пухкавото момиче.
- Онова ли? О, едва ли ще го облека. Честно казано, изобщо не съм мислила какво ще сложа.
Маргарет тихичко изсумтя в чашата си. Ейвис бе прекарала близо час да се оглежда в различни тоалети. „Ще ми се да знаех какво ще облече Айрийн Картър“, мърмореше си тя. „Ще се постарая да я накарам да си изяде шапката от завист.“ Бе похарчила за три рокли повече, отколкото бащата на Маргарет харчеше за храна на кравите за цяла година.
- О, предполагам, че ще изровя нещо от багажа си - подхвърли Айрийн. - Нали все пак всичко е само за забавление?
- Точно така.
„Как ли пък не“, помисли си Маргарет, без да откъсва очи от замръзналата усмивка на Ейвис.
- Напълно съм съгласна - каза Айрийн. - Знаеш ли какво, Ейвис? Ще кажа на всички момичета, които шушукат, че приемаш конкурса твърде насериозно, че много грешат. Точно така. - Тя замълча за миг. - И че съм го чула от устата на вълка. - Тя вдигна чашата си за тост.
Маргарет трябваше да прехапе устни, за да не се разсмее на физиономията на Ейвис.
Четирите жени, събрани на една маса заради липсата на свободни места, а не от приятелски чувства, прекараха близо час и половина заедно. Поръчаха си риба с къри; Маргарет реши, че е страхотно вкусно, но съжали, когато усети стомашни киселини. Другите булки обаче демонстративно размахаха ръце пред устите си и заявиха, че не става за ядене.
- Надявам се, че не е навредило на бебето - подхвърли Ейвис, сложила длан върху несъществуващата издутина на корема си.
- Чух новината ти. Поздравления - каза Айрийн. - Съпругът ти знае ли? Предполагам, че е от съпруга ти - добави тя и се засмя, високо и звънливо, за да покаже, че се шегува.
- Мисля, че утре ще получим пощата - каза Ейвис, чиято любезна усмивка бе станала леко скована. - Предполагам, че вече е споделил с всички. Организираме малко парти, когато пристигнем в Лондон - продължи тя. - Струва ни се, че не отбелязахме подобаващо сватбата си заради войната, затова ще направим голямо тържество. Вероятно в „Савой“. А сега, разбира се, ще имаме двоен повод.
„Савой“ бе удар в десетката, помисли си Маргарет. Айрийн изглеждаше направо бясна.
- Всъщност, Айрийн, може би ще искаш и ти да дойдеш. Мама и татко ще долетят от Австралия - с новата линия на „Кантас Сървис“! - и съм сигурна,че много ще се зарадват да те видят. А и ти си съвсем непозната в Лондон, затова съм сигурна, че ще бъдеш доволна да си сред приятели. - Ейвис се приведе заговорнически. - Винаги е хубаво да имаш поне един ангажимент в светския си календар, нали?
„Бум и тряс!“, мислено отбеляза Маргарет, която вече се наслаждаваше на шоуто. Това бе по-мръсен номер и от онези, които братята й някога си погаждаха.
- Ще се радвам да дойда на малкото ви събиране, стига да мога - отвърна Айрийн, бършейки деликатно ъгълчетата на устните си. - Трябва да проверя какви са плановете ни, естествено.
- Разбира се. - Ейвис отпи от студената вода в чашата си, докато на устните й играеше лека усмивка.
- Но смятам, че е хубаво да има какво да отвлича мислите ти.
Ейвис само повдигна вежда.
- О, говоря за ужасната история, дето си се сближила с проститутка. Искам да кажа, кой за бога, би могъл да предположи? И то толкова скоро, след като другата ти малка приятелка бе хваната да си общува с онези мърляви инженери.
- Със смъкнати гащи - добави пълното момиче.
- Е, да, и така може да се каже - съгласи се Айрийн.
- Аз едва ли... - подхвана Ейвис.
Гласът на Айрийн бе загрижен:
- Сигурно е било ужасно притеснително за теб да не знаеш дали няма да те сложат в един кюп... нали знаеш, след всичко, което се изприказва за твоето спално помещение и ставащото в него. Всички се възхищаваме на стоицизма ти. Да, малкият ви светски прием е отлична идея. Ще отвлече вниманието ти в друга посока.
Следобедът бе преминал във вечер и с избледняването на светлината мислите й също бяха станали по-мрачни. Неспособна да понесе повече ограниченото пространство на каютата, тя бе обмислила дали все пак да не слезе от кораба. Но нямаше кой да я придружи, а Бомбай, изглежда, изискваше човек да има известен кураж и невъзмутимост, която тя не притежаваше. Излезе навън и се качи на палубата с лодките близо до мястото, където беше седяла с Мод Гон само преди седмица.
Сега остана там, загледана в светлините на пристанището, които проблясваха в мастилените води, прекъсвани начесто от шумното преминаване на влекачи и баржи. Странна смесица от миризми, ухание на подправки, гориво, парфюми, развалено месо се носеше в стихналия въздух и тя едновременно бе очарована и отвратена от всеки полъх. Мислите й вече бяха по-уравновесени; щеше да постъпи, както винаги. Ще оцелее. Още само две седмици, докато стигне до Англия, а отдавна бе научила, че човек може да издържи на всичко, ако се постарае достатъчно. Нямаше да мисли какво е могло да бъде. Мъжете, които най-добре успяваха да се справят с ужасите на войната, забелязала бе тя, бяха онези, които можеха да живеят ден за ден, способни да се радват и на малкото добро. Беше си купила кутия цигари в пощенския магазин. Сега запали една с ясното съзнание, че това е вреден навик, но въпреки това се наслади на парливия вкус. Над водата се носеха гласове и си подвикваха един на друг, а от някъде далеч се чуваше индийска музика - един протяжен, тъжен и нежен тон.