Гласът дойде откъм дясната й страна. Тимс вдигна глава и тя надникна над рамото му. Той стоеше там, а очите му горяха като черни въглени в сумрака.
- Дръпни се настрани, Тимс. - Гласът му беше леден.
Тимс разпозна кой е другият мъж, усмихна се, после усмивката му помръкна, сякаш не беше сигурен колко приятелски може да се държи с него.
- Малък спор за цената - каза той, като отстъпи от нея и демонстративно заоправя панталона си. Няма за какво да се месиш. Знаеш какви са тези жени.
Тя затвори очи, защото не искаше да види лицето на пехотинеца. Трепереше силно.
- Влез вътре. - Бавно изрече пехотинецът.
Тимс изглеждаше абсолютно невъзмутим.
- Както казах, пехотинецо, само спорехме за цената. Иска двойно повече от стандартната тарифа. Смята нас, моряците, за платежоспособен пазар, ако разбираш за какво говоря.
- Влез вътре - повтори Никол.
Тя пристъпи по-близо до стената, понеже не искаше е пред погледа на Тимс.
- Ще запазим случката в тайна помежду си, нали? Сигурно не искаш капитанът да разбере, че превозва проститутка. Или кои са приятелите й.
- Ако само погледнеш към госпожа Маккензи през остатъка от плаването ни, ще ти видя сметката.
- Ти ли?
Може да не е на борда. Може да не е на това плаване. Но ще ти дам да се разбереш.
- Не е хубаво да ме имаш за свой враг, пехотинецо. - Тимс беше до вратата. Очите му блеснаха в мрака.
- Ти не ме слушаш.
Последва миг на абсолютна тишина. После, с един последен и гневен поглед към двамата, Тимс влезе вътре гърбом. Тя тъкмо щеше да си поеме дълбоко дъх, когато голямата му бръсната глава се появи отново.
- Предложила ти е половин цена, нали? - Той се разсмя. - Ще кажа на твоята госпожа...
Останаха заслушани, докато стъпките на Тимс заглъхнаха по коридора към столовата на огнярите.
- Добре ли си? - попита тихо той.
Тя приглади коса встрани от лицето си и преглътна тежко.
- Добре съм.
- Съжалявам - каза той. - Не би трябвало да... - Гласът му заглъхна, сякаш не беше сигурен какво иска да каже.
Тя не знаеше дали има достатъчно смелост да го погледне. Накрая прошепна: „Благодаря“, и избяга оттам.
Когато се върна в столовата си, завари само още един пехотинец там: младият тръбач Емет беше дълбоко заспал, скръстил ръце под главата си с цялата невинност на младенец. В малкото помещение миришеше на спарено; жегата бе задушлива, носеше се миризма на пълни пепелници и стари обувки. Никол свали униформата си, изми се, после, с кърпа на врата и вече изпаряващи се капки вода по кожата, той извади хартията за писма от шкафчето си и седна.
Не беше добър в писането. Преди много години, когато се бе опитал да пише писма, бе разбрал, че химикалът се запъва по листа, чувствата върху хартията рядко отразяваха онова, което изпитва в душата си. Сега обаче думите се лееха сами. Даваше й свобода.
Има една пътничка на борда, пишеше той, момиче с мрачно минало. Когато разбрах какво е изстрадала тя, осъзнах, че всеки заслужава втори шанс, особено ако има кой да му го даде, въпреки всичко, което носи в себе си.
Запали цигара и се загледа, без да вижда нищо. Остана така известно време, незабелязвайки мъжете, които спореха в коридора, звуците от тромпета, с който някой се упражняваше в банята, моряците, които сега се настаняваха в хамаците си около него.
Накрая отново допря върха на химикала до хартията. Щеше да я вземе на брега на другия ден и да телеграфира написаното. Колкото и да струва.
Мисля, че се опитвам да ти кажа колко съжалявам. И че се радвам, че си намерила някого, който да те обича, въпреки всичко. Надявам се, че той ще се отнася добре с теб, Фей. Че ще имаш късмет да намериш щастието, което заслужаваш.
Препрочете го два пъти, преди да види, че е написал името на Франсис.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Сега разбирате защо британските войници уважават жените в униформа. Те са заслужили правото на най-голямо уважение. Когато видите момиче в униформа в защитен цвят или синята униформи на военновъздушните сили с малка лентичка на туниката - спомнете си, че тя не я е получила за това, че е оплела повече чорапи от всеки друг в Ипсуич.
„Кратък пътеводител за Великобритания'',
Министерство на Военните сили и флота, Вашингтон, Държавен департамент
Тридесет и три дни
Губернаторът на Гибралтар бе известен не само във Флота, а и сред Британските правителствени служби като изключително интелигентен човек. Беше си изградил репутацията на брилянтен стратег по време на Първата световна война, а и в дипломатическата си кариера бе прославен като безкомпромисен тактик и анализатор. Но дори и той бе останал вторачен в асансьорната шахта в продължение на няколко мига, преди да осъзнае какво виждат очите му.