Най-накрая, изтощена, тя се облегна на леглото, косата й бе залепнала на сплъстени кичури по лицето, краката й бяха протегнати неудобно на коравия под, без да я е грижа за роклята и грима й. Чудеше се дали всичко не е някакъв сън. Може би писмото не съществуваше. Морето можеше да ти причини това - чувала бе много моряци да го казват. Но ето, че то лежеше на възглавницата й. С почерка на Иън. Неговия красив почерк. Неговия красив, ужасяващ, кошмарен почерк.
Навън се чуваше потропването на женски токчета и бъбренето на някакви преминаващи жени. Мод Гон, застанала точно зад вратата, надигна глава, сякаш очакваше да чуе познат глас сред тях, а после, разочарована, отново отпусна глава върху лапичките си.
Ейвис остана, заслушана в гласовете, докато главата й се въртеше като на пияница. Чувстваше се изолирана и далеч от всичко. Нямаше нищо, което да иска, освен да си полегне. Имаше чувството, че огромна тежест е налегнала главата й. Не можеше да помръдне дори и само стоеше вторачена в нагънатия метален под.
Бутна купата обратно под леглото. Въпреки миризмата коравия метал под нея и влажната й коса, тя легна и се загледа в другото писмо, разгърнато пред нея. Майка й бе написала:
Казах на всички, че празненството ще бъде в „ Савой". Татко ти получи много добра цена, благодарение на контактите си в хотелските среди. И, Ейвис, скъпа - не можеш да познаеш, - семейство Дарли-Хендерсън ще го направят част от околосветското си пътешествие и ако това не е достатъчно вълнуващо, губернаторът и съпругата му казаха, че също ще дойдат. Хората изглеждат толкова по-спокойни и решени да пътуват след края на войната. И ще се погрижат снимката ти да се появи в ,,Татлър“. Скъпа, може и да съм имала някои резерви относно сватбата ти, по трябва да споделя, че съм безкрайно доволно от това пътуване. Ще направим тържество, което ще накара не само Мелбърн, но и половин Англия да говори само за това месеци наред!
Твоя любяща майка
ПС: Не обръщай внимание на сестра си. Малко е кисела в момента. Подозирам, че я мъчи зеленоокото чудовище.
ППС: Още нямаме вест от родителите на Иън, което е жалко. Би ли го помолила да ни изпрати адреса им, за да се свържем сами с тях? Искам да знам дали има някой специален гост, когото искат да поканят.
Беше дълъг и доста изморителен ден и щеше да му коства доста усилия да стане, когато момичето влезе в кабинета му, затова капитан Хайфийлд остана зад бюрото си, за да може при нужда да се облегне на него. Пристигането на губернатора и съпътстващите го тревоги бяха изчерпали ми силите му и поради тази причина - и може би за да спести неудобството на момичето бе решил да проведе поредната среща без помощта на свещеника или служителка на женския корпус.
Тя стоеше на прага на кабинета му, когато морякът оповести влизането й, и остана там, стиснала малка чанта в ръце, дори и след като той излезе. Беше я виждал отблизо вече два пъти и я намираше за физически привлекателна. Единствено излъчването й пречеше да бъде наречена истинска красавица. Тя явно бе развила умението да се слива с фона и сега, след като бе прегледал информацията, която му бяха дали за нея, той разбираше защо.
Капитан Хайфийлд я покани с жест да седне. Той остана загледан в пода за известно време, докато се опитваше да измисли как да подхване темата, и му се искаше, поне този път, да може да прехвърли отговорността на друг. Дисциплинарните наказания на екипажа му бяха съвсем ясни: спазваше правилника и ги навикваше, ако сметне за нужно. Но жените са по-различни, мислеше си той с отчаяние, притеснен от жената насреща му, както и от другите, които бяха стояли там преди нея. Те носеха със себе си на борда всичките си проблеми заедно с багажа си и създаваха и нови тревоги в добавка - а после те караха да се чувстваш виновен, гузен, че просто си следвал правилата.
Навън по радиоуредбата прозвуча сигнал „свободно“, който обявяваше началото на обедната почивка на екипажа. Изчака, докато настане тишина.
- Знаете ли защо ви повиках да дойдете тук? - попита той.
Тя не отговори. Примигна бавно и го погледна, сякаш беше негово задължение да обясни действията си.
„Хайде, човече“, скара се той мислено сам на себе си. „Приключвай вече. После може да си налееш едно голямо питие.“
- Осведомиха ме, че преди няколко дни сте били замесена в някакъв инцидент долу. Докато разследвах случая, чух неща, които... ме накараха да се притесня.