Думите на мъжа накараха Маргарет да се почувства за първи път така, сякаш двамата с Джо не са партньори, както бе предполагала досег а, а между тях е зейнала огромна бездна заради нейния пол и преживяното от него. Джо само веднъж бе споменал за личния си допир до тези ужаси: неговият приятел Ади бил убит в Тихия океан, докато стоял само на метри от Джо на палубата. Тогава тя го бе видяла да примигва усилено, за да скрие напиращата в очите му влага. Тя не бе поискала да й разкаже подробности, не защото смяташе, че това е нещо, което той трябва да изстрада сам, а защото бе австралийка. От добро фермерско семейство. И гледката на мъжки очи, пълни със сълзи, дори и на ирландец - а всички знаеха колко са емоционални те, - я караше да се чувства странно.
Със сигурност ще има и допълнителни трудности, бе заявил офицерът, след като идвате от различни континенти. Несъмнено това щяло да предизвика допълнително напрежение върху тях, независимо колко добре ги посрещнат в новото им британско семейство. Той съветваше момичетата да си намерят някой приятел сред роднините. Или да си разменят адреси с някоя от новите си приятелки на борда, за да има с кого да си поприказват, ако се притеснят особено много.
Можело в продължение на няколко месеца да усетят, че съпрузите им са нервни или доста резки понякога.
- Преди да укорите съпруга си, може би е добре да се замислите, че може да има и други причини за избухването му. Че може да си е спомнил за нещо, с което не иска да ви обременява. И определено е по-добре, преди да се развикате гневно в отговор, да се замислите какво е направил мъжът ви в служба на родината си и за вас. В Англия имаме такъв израз. Тук офицерът замълча и обходи с поглед малката зала. - „Да стиснем зъби.“ Това е поддържало Империята силна през изминалите години. Съветвам ви често да се придържате към него.
Заместник-капитанът на пехотинците вече два пъти му бе направил знак да помогне с разтребването на каюткомпанията. Наложи се Джоунс да го смушка и да му подвикне гневно, за да изтръгне Никол от размислите му.
Около него другите офицери бяха привършили с обяда си и се оттегляха да изпушат по някоя лула и да четат писма или стари вестници. Докато се хранеха, непрекъснато се шегуваха със състоянието на двигателите на „Виктория“ и вече имаше залагания дали ще издържат до Плимут. Друг повод за шеги и предмет на доста солени закачки бяха тримата моряци, които бяха информирани, че трябва да се явят пред комисията на Адмиралтейството, за да се опитат да станат офицери, и възможните отговори, които единият би могъл да даде - млад мъж, когото всички смятаха за не по-умен от магаре и също толкова упорит.
- Направо заспиваш прав, друже. - Джоунс почти го избута в съседната стая до каюткомпанията. - Помощник-капитанът те държеше под око през цялото време, докато вдигаха тостове - ти стоеше като чувал с картофи. По едно време се уплаших, че ще вземеш да пъхнеш ръце в джобовете, по дяволите.
Никол нямаше отговор. Заставането в стойка мирно по време на тост обикновено бе инстинктивна реакция за него. Като лъскането на ботушите или предложението да направи още една обиколка на постовете. Но напоследък ставаха странни неща с чувството му за дълг.
Представяше си как я свалят от кораба и как той я последва. По време на обяда си бе позволил да си помечтае как съпругът й изпраща телеграма, че не е желана, а после се прокле, задето въобще си е помислил, че може да я сполети такъв срам.
Но не беше в състояние да се въздържи. Когато затвореше очи, виждаше напрегнатото й лице. Кратката и лъчезарна усмивка, която му бе отправила, докато танцуваха. Усещаше талията й под ръцете си, лекото докосване на пръстите й.
За кого се бе омъжила? Дали му е казала за миналото си? И по-лошо, дали мъжът е бил част от него? Нямаше начин да я попита, без да намекне, че и той, както всички останали, има някакво право на мнение относно живота й. Какво основание имаше той да се интересува от каквото и да било?
Тези мисли го караха да стиска здраво очи, за да избяга от виденията, за които не искаше да си признае дори. В неговото спално помещение мъжете, свикнали с кошмарите, които понякога измъчваха всеки през войната, го оставяха на мира. Виденията се връщаха понякога, за да го измъчват, жужаха ниско и бомбардираха ума му, изпепелявайки го. „Може би е добре да й кажа“, мислеше си той. „Да обясня поне малко какво изпитвам.“ Изричането на глас можеше да подейства като отдушник на напрежението. Тя нямаше да е длъжна да прави каквото и да било.
Но още докато думите се оформяха в съзнанието му, знаеше, че не може да ги каже на глас. Тя си бе изградила бъдеще, бе намерила някаква стабилност. Той нямаше право да казва или прави нещо, което може да го наруши.