- Не мога да повярвам - бе казал Джоунс Уелсеца, докато се сушеше в столовата им. - Чух, че ще я свалят от кораба. А после капитанът заявява, че всичко било едно голямо недоразумение. Нищо подобно, казвам ви. Ти я видя, нали, Дакуърт? И двамата я познахме. Не разбирам. - Той енергично подсуши мишниците си.
- Знам защо - обади се друг пехотинец. - Сега си пийва сладко с капитана.
- Какво?
- В кабинета му. Старият метеоролог преди малко му занесъл дългосрочната прогноза и какво мислите, седи си тя вътре, сгушена на дивана и пийват заедно.
- Старото куче! - възкликна Джоунс.
- Никак не е глупава, нали?
- Хайфийлд? Той не може и курва в бардак да забърше с пълен джоб с мангизи.
- Едни са правилата за нас, а съвсем други за тях, това е сигурно - горчиво се оплака Дакуърт. - Представяте ли си някой от нас да домъкне проститутка в столовата?
- Сигурно си се объркал. - Никол бе изрекъл думите, преди да се усети. Сега тежаха като олово в настъпилата тишина. - Не може да е в стаята на капитана. - Той заговори по-тихо. - Искам да кажа, че няма причина да бъде там.
- Тейлър много добре знае какво е видял. И друго ще ви кажа. Не е за първи път. Според него тази седмица е била там вече три пъти.
- Три пъти, а? Хайде, Никол, старче. Знаеш каква е причината не по-зле от мен. - Пискливият му глас бе преминал в буен смях. - Как ви се струва, а, момчета? На шейсет години нашият капитан все пак е открил радостите на плътта!
Най-сетне чу гласове. Дръпна се плътно до тръбите по стената и вратата на капитанския кабинет се отвори. Нямаше нужда да се взира дълго, за да се убеди коя е: образът й, до последния детайл, бе дълбоко запечатан в душата му, сякаш бе гравиран там.
- Благодаря каза Хайфийлд. - Не знам какво друго да кажа. Обикновено не се поддавам на...
Тя поклати глава, сякаш онова, което му бе дала, е нищо. После приглади косата си. Той се дръпна още по-назад в сенките. „Не се поддавам на...“, на какво? Никол престана да диша и всичко изчезна за него. Не се бе почувствал така дори когато жена му разкри, че има любовна връзка с друг. Това беше по-лошо.
Двамата си размениха реплики, които не можа да чуе, а после гласът й отново се повиши.
- О, капитане - подвикна тя, - забравих да ви кажа... Шестнайсет.
Никол забеляза как Хайфийлд се взира в нея неразбиращо.
Тя тръгна в посока към главния хангар.
- Шестнайсет таблетки пеницилин в голямото шише. Седем в по-малкото. И десет стерилни превръзки в бялата чанта. Поне толкова трябва да бъдат.
Смехът на капитана го последва чак до подножието на стълбите.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Досадата от седмици наред в морето трябва да бъде изпитана, за да бъде разбрана напълно, а чувството на безсилие и безизходица в подобно съществуване в крайна сметка е толкова съсипващо за ума, че надвишава потенциалната опасност от това да бъдеш взривен от врага... когато не се биехме с врага, ние се биехме помежду си.
Л. Троуман, „Вино, жени и война“
Два дни до Плимут
При липсата на коне и хиподрум, както и на начинаещи пилоти, които задължително се озоваваха в морето от време на време, вероятно не бе никаква изненада, че толкова ожесточено се залагаше на безукорно фризираните глави на участничките в конкурса „Кралица на „Виктория“. Възможно е госпожа Айви Тътъл и госпожа Джанет Лейтъм да се окажат леко разочаровани, ако узнаеха, че шансовете на двете се движеха четиридесет към едно, а пък Айрийн Картър можеше и да запристъпва още по-бодро и с полюшване на бедра, ако разбереше, че залаганията за нея са пет към две. Но вече дни наред бе ясно за всички, че истинската фаворитка за титлата, за чиито руси коси повечето мъже от екипажа бяха заложили по шилинг или два, бе именно Ейвис Радли.
- Фостър казва, че има доста големи залози за нея провикна се Плъмър, младшият огняр.
- Сигурно са големи, но дали са залози... - изреваха двамата от предишната смяна.
- Смята, че ако тя се окаже победителка, ще трябва да се раздели с половината пари, които е спечелил на залаганията в Бомбай.
Само след няколко часа щяха да влязат в прохладните и бурни води на Бискайския залив, но на близо трийсет метра под самолетната палуба, дълбоко в отделението на двигателите, температурата беше почти четиридесет градуса и ризите им залепваха по телата от пот. Тимс, гол до кръста, завъртя лъскавите дръжки на колелото, с което насочи парата към турбините на двигателя, докато Плъмър, който досега смазваше главния двигател, се зае да оглежда лагерите за прегряване, като понякога изругаваше, щом кожата му се допреше до парещ метал.