После затвори очи, стисна ги здраво.
В машинното отделение на главния двигател, някъде долу под палубата с хангарите, помпата за нафта, която под високо налягане впръскваше гориво в котела, се поддаде на напрежението от годините, стреса или просто проклетията на кораба, който знаеше, че му предстои да бъде освободен от служба, и се пукна. Малка резка, може би по-малко от два сантиметра, по която избиха капчици от горивото под налягане, тъмни и кипящи, като пяна по устата на пияница. След което се пръсна на хиляди частици.
Не е възможно да се видят всички горещи точки в един корабен двигател, местата, където малки зони от метала, отслабени от пукнатини или напрежение върху сглобките, достигат ужасно висока вътрешна температура. Ако не могат да бъдат засечени от многобройните измервателни уреди в машинното отделение или чрез опасното опипване през парцали, човек ги открива случайно - със сигурност, когато горивото избие по повърхността.
Незабелязан и нечут от хората, които разчитаха на него, двигателят в централното машинно отделение на „Виктория“ бумтеше енергично все напред, без да бъде наглеждан, прекалено червен, прекалено горещ. След това изпускателната тръба, само на сантиметри от пукнатата горивна помпа, просветна като злобна закана в дяволито око, възпламени се и с едно внезапно избухване реши съдбата си.
Глупак. Проклет глупак. Никол забави крачка пред склада за непромокаемите облекла. Само още една нощ, преди тя да си замине завинаги, само една нощ, в която би могъл да й каже поне отчасти колко много значи тя за него, а вместо това се бе държал като надут глупак. Като ревнив хлапак. И при това се бе показал също толкова долен като останалите надменни идиоти на това продънено старо корито. Можеше да й каже хиляди неща, да й се усмихне, да прояви малко разбиране. Тогава тя щеше да знае. Ако не друго, поне щеше да знае. Също толкова лош като останалите, го беше нарекла. Това бе най-ужасното нещо за него самия, което винаги бе подозирал.
- По дяволите - изруга той и заби юмрук в стената.
- Нещо тревожи ли те, пехотинецо?
Тимс бе препречил коридора, гащеризонът му бе омазан с масло и гориво, а нещо още по-взривоопасно грееше на лицето му.
- Какво има? - тихо попита той. - Да не би да няма кого да сплашваш вече?
Никол погледна разкървавените си кокалчета на пръстите.
- Върши си работата, Тимс. - В гърлото му се надигна жлъчка.
- Да си върша работата ли? За кого се мислиш? За командира ли?
Никол хвърли поглед през рамо към празния коридор На палуба Г не се виждаше никой; всички, които не бяха на пост, бяха на палубата с хангарите и се забавляваха на танците. За миг се запита от колко ли време стои там Тимс.
- Твоята приятелка нещо те тормози май? Отказва ти благоволението си, така ли?
Никол си пое дълбоко дъх. Запали цигара, угаси клечката между показалеца и палеца си и я пъхна в джоба.
- Май не можеш да си начешеш крастата?
- Може да си мислиш, че си важна клечка на този кораб, Тимс, но след няколко дни ще бъдеш само поредният безработен моряк, както всички останали. Едно нищо. - Опитваше се да говори спокойно, но в гласа му се долавяше вибрирането на едва потискан гняв.
Тимс се поклати на пети, скръсти ръце пред гърдите.
- Може да не си неин тип. - Вдигна брадичка, сякаш току-що му е хрумнало нещо. - О, чакай, забравих. Всеки е неин тип, стига да има два шилинга в джоба си...
Първият удар явно не бе изненада за Тимс и той го избегна. Вторият блокира със светкавичен ъперкът. Свари Никол неподготвен и го фрасна здраво в брадичката, така че го блъсна назад в стената.
- Мислиш ли, че малката ти курва ще те сметне за красив сега, пехотинецо? - Думите му бяха като удар, пронизал бумтежа на двигателите, далечното свирене на оркестъра, безутешното дрънчене на веригите, които се удряха в страничните бордове. През бученето на кръвта в ушите му. - Може би изобщо не е смятала, че си достатъчно мъжествен за нея с тази натруфена униформа и непрекъснатото спазване на заповеди.
Усети дъха на огняря по кожата си, миризмата на гориво по дрехите му.
- Каза ли ти как й харесва, а? Каза ли ти колко й беше приятно да усети ръцете ми върху гърдите си, че иска да...
С див рев, Никол се нахвърли върху Тимс и двамата паднаха на земята. Удряше сляпо с юмруци в тялото пред него, без да е сигурен в какво точно се цели. Усети как другият изви тялото си изпод неговото и видя огромния му юмрук, преди да го улучи отново. Но вече не можеше да спре, дори и да съзнаваше, че е в смъртна опасност. Почти не усещаше ударите, които се сипеха върху него. Някаква кървава мъгла се бе спуснала над всичко, целият гняв от последните шест седмици, от последните шест години, се изливаше от него в силата на юмруците му и в ругатните, които излитаха през стиснатите му зъби. Нещо подобно - вероятно унижението му пред една жена или несправедливостите, натрупани през двайсетгодишната му служба във флота, - изглежда, мотивираше и даваше сили на Тимс, така че, понесени от вихъра на юмручните удари, никой от двамата не чу сирената, въпреки близостта на радиоточката до главите им.