Той хвърли поглед през рамо, докато вървеше към вратата. Усмихна се, когато забеляза, че тя още го гледа, несъзнателно вдигнала едната си ръка към косата.
- Предполагам, че не ти е особено приятно да си затворена тук е мен, нали? - Когато той затвори вратата, гласът на Ейвис проряза тишината.
Франсис с неохота върна мислите си към жената пред нея.
- За мен няма значение с кого съм - отвърна хладно тя.
Сякаш часовете в малката спасителна лодка никога не бяха се случвали или може би Ейвис се чувстваше неудобно от факта, че е била спасена точно от нея, и сега бе твърдо решена да възстанови дистанцията помежду им.
- Боли ме стомахът. Корсетът ми е твърде стегнат. Ще ми помогнеш ли да го сваля?
Ейвис бавно се спусна от леглото, косата й бе разделена на бледи, солени кичури. Франсис й помогна да свали съсипаната вечерна рокля, коравия корсет и сутиена с професионално безразличие. Едва когато помагаше на Ейвис да се качи обратно в леглото, забеляза петното, което се разпростираше бавно по гърба на бледорозовия копринен халат. Наведе се да вдигне изцапаната рокля и видя допълнителното доказателство. Изчака, докато Ейвис си легне, после застана сковано пред нея.
- Трябва да ти кажа нещо - започна тя. - Кървиш.
В малката стая, затрупана с кашони, двете гледаха халата мълчаливо. Ейвис го съблече и се загледа в рубиненото петно, което вече растеше по чаршафа. По лицето на Франсис прочете какво означава това. По нейното лице не пролича някаква видима реакция. Прие подадената от Франсис чиста кърпа, без да каже нищо.
- Много съжалявам - каза Франсис със свито гърло. - Може... може да е било заради шока от студената вода. - Очакваше, че Ейвис ще й се развика, че ще използва възможността да добави и загубата на детето към списъка с предполагаемите грехове на Франсис. Но тя не каза нищо, само послуша тихия й съвет да лежи неподвижно, да сложи кърпата на мястото, да вземе болкоуспокояващо.
Накрая заговори.
- Най-добре е така всъщност - каза тя. - Горкото копеле.
След шокиращото откровение последва кратко мълчание, сякаш дори самата тя се изненада от избора си на дума.
Франсис зяпна.
Ейвис поклати глава. После изведнъж се надигна и се наведе напред, сякаш се задушаваше, и се разплака с глас. Разтърсващите хлипания изпълниха малката стая и когато отново се отпусна и зарови лице в чаршафите, приглушените ридания продължиха да разлюляват цялото й тяло като сеизмични трусове.
Франсис пусна роклята, покатери се тихо върху леглото и седна до нея слисана. Остана така известно време, докато накрая не можеше повече да понася ужасните звуци и прегърна здраво момичето. Ейвис нито я отблъсна, нито се сгуши в нея. Сякаш бе толкова впримчена в собственото си нещастие, че не осъзнаваше какво се случва.
- Всичко ще се оправи - каза Франсис, без да е сигурна в думите си. - Всичко ще бъде наред.
Мина известно време, докато хлипането заглъхне. Франсис отиде за още болкоуспокояващи таблетки от аптечката, както и приспивателно, ако се окаже необходимо. Когато се върна, Ейвис бе обърнала гръб към стената и лежеше върху възглавницата си. Избърса очи, после махна на Франсис да й подаде роклята, от която извади омачкан и влажен лист хартия.
- Ето, сега можеш да го прочетеш цялото - каза тя.
- „Не идвай, не си желана“?
- Не. О, той ме иска, естествено...
Ейвис го бутна в ръката й и съзнавайки, че пресичат някаква граница, Франсис го взе и този път прочете внимателно онези места, които не бяха съсипани от водата в Атлантика.
Трябваше да ти го кажа отдавна. Но аз те обичам, скъпа, и не можех да понеса мисълта за тъжното ти лице, както и за най-малката вероятност да те изгубя... Моля те, не ме разбирай погрешно - не те моля да не идваш. Трябва да знаеш, че отношенията между съпругата ми и мен са повече като между брат и сестра, отколкото нещо друго. Ти, скъпа моя, означаваш за мен много повече, отколкото тя някога би могла...
Искам да знаеш, че държа на всяка дума, която съм ти казал в Австралия. Но ти трябва да разбереш - децата са толкова малки, а аз не съм от мъжете, които гледат лекомислено на задълженията си. Може би, когато те пораснат още малко, ще можем да го обсъдим отново?
Знам, че искам много от теб, но помисли над това в дните, които ти остават на борда. Имам заделени пари и мога да те устроя в чудесна.малка къща в Лондон. И мога да прекарвам с теб няколко нощи в седмицата, което, като си помислиш, е много по-често, отколкото много от жените, омъжени за моряци, виждат мъжете си...