- Чакай малко - изтърси той с блеснало върху лицето му прозрение за една празна кошница и необяснимото бързане на дъщеря му да се качи на борда. - Къде е проклетото куче?
ПЕТА ГЛАВА
Една австралийска съпруга пропусна отплаването за Англия на борда па кораба „Виктория“ от флота на Негово кралско Величество, защото в последния момент й бе повдигнато обвинение, което впоследствие бе отменено. Тя веднага бе освободена и ескортирана с полицейска кола до кей номер три на Улумулу, но самолетоносачът с булките вече бе отплавал.
"Сидни Морнинг Херълд", 4 юли 1946 г.
Първи ден от плаването
Корабът „Виктория“ от Флота на Негово кралско Величество бе дълъг двеста двадесет и осем метра и тежеше двайсет и три хиляди тона, състоящ се от девет етажа до площадката за излитане на самолетите, както и четири на нея, чак до умопомрачителната височина на мостика. Дори и без специално създадените за булките каюти, той побираше в огромния си търбух близо двеста различни стаи складове и помещения, може би равни по размер на няколко универсални магазина или модерни сгради с апартаменти. Или пък, в зависимост откъде идваха булките, няколко големи хамбара. Самите хангари, където повечето от жените щяха да спят,, да се хранят и да се забавляват, бяха близо сто и петдесет метра дълги и разположени на същите палуби, където се намираха и столовите помещения баните, спалнята на капитана, както и поне четиринайсет доста големи склада. Бяха свързани с тесни коридори които, ако някой обърка палубата, можеха да те отведат до работилница за поправка на самолетите или спално помещение на инженерите, вместо до някоя от баните на булките - ситуация, която вече бе предизвикала няколко смущаващи епизода. Някой бе закачил план на кораба в столовата на булките и Ейвис се загледа внимателно в него, докато намръщено се опитваше да запомни разположението на Складове за зеленчуци, Помещения за парашутна екипировка и списания за плетиво, които трябваше, по право, да са величествени бални зали и първокласни каюти. Това беше плаващ свят на неразбираеми правила и разпоредби, на установени, но засега неизвестни за тях дневни задължения, истински лабиринт от стаи с ниски тавани, коридори и проходи, повечето от които водеха до места, където жените не биваше да се озовават. Беше огромно място, но претъпкано, шумно - особено за онези, разпределени близо до машинното отделение, овехтяло и пълно до пръсване с бъбрещи безспир момичета и мъже, които се опитваха, в някои случаи без голямо старание, да си вършат работата. Заради огромното множество хора, обикалящи наоколо, и общата им неориентираност относно местоположението на различните стълби и пътеки, често отнемаше близо половин час просто да се мине по една палуба, като непрекъснато трябваше да се блъскаш в други хора или да се притискаш към тръбите по стените, за да дадеш път на някого.
И въпреки това Ейвис не можеше да се отърве от Джийн.
От мига, в който бе разбрала, че и двете са настанени в една каюта - имаше над шестстотин булки, а тъкмо нея бяха насадили при Джийн!, - тя явно бе решила да играе нова роля: на най-добрата приятелка на Ейвис. След като удобно бе забравила взаимната им антипатия от времето, когато заедно ходеха на сбирките на Клуба на американските съпруги, тя бе прекарала изминалите двайсет и четири часа в непрекъснато следване на приятелката си, като прекъсваше всеки разговор, който Ейвис евентуално подемаше с някой друг, за да покаже колко са близки и да намекне за общото им минало в Сидни.
Така и двете се бяха озовали заедно в първата смяна на закуска („Ейвис! Помниш ли онова момиче, което шиеше всичко с прав бод? Дори и бельото си?“), разхождаха се по палубите, за да се ориентират наоколо („Ейвис! Помниш ли, когато трябваше да носим онези огърлици от пилешки халки? Пазиш ли още твоята?“), или стояха заедно на дългата опашка пред банята („Ейвис! Да не би да си носила онази камизола в първата си брачна нощ? Изглежда мм твърде изискана за всеки ден... или се опитваш да впечатлиш някого? Хм? Хм?“). Знаеше, че трябва да е по-мила с Джийн, особено след като бе разбрала, че е само на шестнайсет, но честно казано, момичето бе ужасно изпитание за нервите й.
Освен това Ейвис не бе убедена, че винаги говори истината. В един разговор на закуска Джийн бе бъбрила оживено за плановете си да започне работа в универсалния магазин, където лелята на съпруга й била управител.