- Не - каза Маргарет с помръкнало лице. - Чухте капитана сутринта. Твърде близо сме до дома. Ще я качат на някоя лодка и ще я върнат обратно в Сидни, и повече никога няма да я видя. Не мога да поема риска. Още не.
- Ще си траем - каза Джийн и погали главичката на кучето. Ейвис си каза, че Джийн би подкрепила всяка идея, която намирисва на бунт. - Нали така, момичета? Ще бъде страшно забавно. После ще гледам да й отмъкна нещичко от вечерята.
- Ейвис? - обърна се към нея Маргарет.
Сякаш вече я бяха нарочили за задното колело в компанията, помисли си впоследствие Ейвис.
- Няма да кажа на никого - заяви тя с изтънял глас. - Просто я дръж далеч от мен. И ако те разкрият, постарай се да ги убедиш, че ние не сме имали нищо общо с това.
ШЕСТА ГЛАВА
Сред личния състав на кораба имаше между трийсет и пет и четирийсет кралски морски пехотинци, чиято изрядна външност и поведение бе в силен контраст с останалите от нас „редови екипаж“ и това често бе повод за шеговити забележки от наша страни... Месинговите им копчета и изсъсканите ботуши блестяха, толкова придирчиви бяха към външния си вид.
Л. Троуман, моряк, кораб от Кралската флота „Виктория“, „Вино, жени и война“
Два дни след отплаване
В опит да се ангажира вниманието на онези булки, чието първоначално вълнение можеше да се превърне в носталгия, на кораба „Виктория“ се предлагаха още на втория ден от пътуването следните занимания, надлежно отбелязани в първия брой на „Дейли Шип Нюз“:
10:00 часа - Протестантска служба (палуба Е)
13:00 часа - Музикални записи
14:30 часа - Палубни игри (самолетна площадка)
16:00 часа - Занимания с плетиво (110 грама розова или бяла прежда и два чифта игли за плетене за всяко момиче ще бъдат осигурени от Червения кръст.)
17:00 часа - Лекция на тема „Брак и семеен живот“ ще бъде изнесена от корабния пастор.
18:30 часа - Бинго (Зала за отдих, Главна палуба)
19:30 часа - Католическа служба
От изброените палубните игри и бинго партито, изглежда, се радваха на най-голямо внимание, а лекцията - на най-малко. Пасторът, за съжаление, имаше ужасно мрачен вид и не една булка бе отбелязала, че не иска да слуша лекция на тема брак от човек, който изглежда така, сякаш иска да се измие, ако някоя жена случайно го докосне.
Междувременно амбициозно озаглавеният вестник, списван от една от служителките на женския корпус с помощта на две булки, отбеляза също рождените дни на госпожа Джоузефин Дарнфорт, която ставаше на деветнадесет, и госпожа Алис Сътън, която ставаше на двайсет и две, и призоваваше всички да споделят дребни клюки или пожелания, които „може да спомогнат пътуването да тремине в приятна и дружеска атмосфера“.
- Клюки, а? - замислено проточи Джийн, на която прочетоха на глас съобщението. - Обзалагам се, че до края на пътуването ще имат достатъчно материал да запълнят двайсет вестника.
Ейвис бе излязла от спалното помещение рано, за да отиде на протестантската служба. Надяваше се, че може да срещне повече момичета от своята среда на богослужението. Леко се притесни, когато Маргарет заяви, че тя самата ще присъства на католическата служба. Никога преди небе срещала паписти, както ги наричаше майка й, но сега се постара съжалението й да не проличи явно.
Джийн, която бе обявила непоносимостта си към каквато и да било религия (поради нещастен инцидент с един брат християнин), сега се гримираше, за да е готова за музикалните пиеси. Надяваше се, че може да има танци, и заяви, че направо я „сърби отзад като на кенгуру, седнало с гол задник върху термитник“ да се измъкне от каютата и да се развихри на дансинга.
Маргарет си лежеше на леглото с ръка върху кучето и четеше едно от списанията на Ейвис. От време на време изсумтяваше подигравателно.
- Тук пише, че не бива често да спиш, обърната настрани, за да не ти се набръчка лицето. Че как иначе да спиш? - После си спомни, че бе забелязала Ейвис предната нощ да лежи абсолютно неподвижно, изпъната по гръб върху леглото над Франсис, въпреки очевидния дискомфорт от ролките на главата й, и си отбеляза мислено повече да не коментира гласно.