Отвън пехотинецът се премести по металния под и из мърмори тих поздрав към някого, който мина край него Чу как ризата му докосна вратата. В далечината няколко чифта крака изтрополиха тежко по металните стълби. Над нея Джийн измърмори нещо под нос, може би насън, Ейвис придърпа одеялото върху навитата си на ролки коса.
Маргарет никога през живота си не бе делила стаята си с друг човек; това бе едно от предимствата да расте като само момиче в семейство Донлийви. Сега тясното спално помещение със затворена врага, без светлина или глътка свеж въздух й се струваше задушно. Тя спусна крака на ръба на леглото и остана да седи така за минутка. „Не бива да го правя“, повтаряше си тя наум, придърпвайки нощницата надолу върху коленете си. "Трябва да се стегна." Представи си Джо с топлата му и леко насмешлива усмивка. „Стегни се, момиче“, каза той и тя затвори очи, мъчейки се да си припомни защо е тръгнала с този кораб.
- Маргарет? - Гласът на Джийн се разнесе в мрака. - Отиваш ли някъде?
- Не - отвърна Маргарет и пъхна крака обратно под завивките. - Не, просто... Не можеше да го обясни. - Трудно ми е да заспя.
- И на мен.
Гласът и прозвуча необичайно плах. Маргарет изпита жал към нея. Беше почти дете. - Искаш ли да дойдеш тук долу за малко? - шепнешком предложи тя.
Успя да различи в мрака слабичките крака на Джийн, които пъргаво слязоха по стълбата, и после момичето се мушна под завивките в долния край на леглото й.
- От твоята страна няма място. - Тя се засмя весело и без да се усети, Маргарет също се разсмя в отговор. - Не давай на бебето да ме рита. И гледай онова куче да не си мушне влажния нос в гащите ми.
Лежаха тихо няколко минути и Маргарет не можеше да реши дали допирът на кожата на Джийн я успокоява, или притеснява. Джийн се размърда неспокойно, краката й потръпнаха и Маргарет усети как Мод Гон вирна главичка въпросително.
- Как се казва мъжът ти? - попита Джийн накрая.
- Джо.
- Моят е Стан.
- Вече ни каза.
- Стан Касълуърт. Във вторник става на деветнайсет. Майка му не се зарадвала особено, когато й казал, че сме се оженили, но сега се била успокоила малко.
Маргарет лежеше по гръб и зяпаше в тъмното, докато мислеше за топлите писма, които бе получила от майката на Джо, и се питаше дали кураж, или безразсъдство е повело това полудете към другия край на света.
- Сигурна съм, че всичко ще се нареди, когато се опознаете - каза тя, понеже продължилото мълчание би намекнало за обратното.
- От Нотингам е - каза Джийн. Знаеш ли къде е това?
- Не.
- Нито пък аз. Но той каза, че оттам бил Робин Худ. Затова си мисля, че сигурно е в гората.
Джийн отново се размърда и Маргарет я усети как ровичка в другия край на леглото.
- Имаш ли нещо против да запаля? - прошепна тя.
- Давай.
За миг светна пламък и тя видя осветеното лице на Джийн, съсредоточено напрегнато, докато палеше цигарата си. После тя тръсна клечката и каютата потъна в мрак.
- Мисля си често за Стан - каза тя. - Страшно е красив. Всичките ми приятелки така смятат. Срещнах го пред киното и той и неговият приятел предложиха да купят билети за мен и приятелката ми. Гледахме „Приключенията на Зигфилд“. Цветен филм. - Тя въздъхна. - Каза ми, че не е целувал момиче, откакто е напуснал Портсмут, и нямаше как да му откажа при това положение. Беше пъхнал ръка под полата ми още преди да запеят „Моето сърце“.
Маргарет я чу да си тананика мелодията.
- Омъжих се в рокля, направена от коприната на парашут. Леля ми Мейвис я взе от един свой познат редник който поправяше радиостанции. Майка ми не я бива особено в тези неща. - Тя замълча за миг. - И бездруго се разбирам повече с леля Мейвис. Винаги е било така. Майка ми смята, че не струвам пет пари.
Маргарет се завъртя на една страна, мислейки си за своята майка. За нейната упоритост, за непрекъснато даваните нареждания и досадно присъствие, за отрупаните й с лунички ръце, които постоянно се вдигаха да забодат фуркет в косата, за да не й се пречка. Усети как устата й пресъхва.
- Какво е по-различното, когато си... нали знаеш?
- Какво?
- Трябва ли да го правиш различно... за да имаш бебе, искам да кажа.