- Търсим си белята, това става с жени на борда. - Силните емоции, които изпитваше Хайфийлд накараха гласът му прозвучи по-строго и неколцина от работещите наблизо мъже спряха и го загледаха. - Няма да го допусна! Няма да оставя някакви жени да съсипят кораба. Трябва да разберат. Трябва да го проумеят.
Тонът на адмирала все още бе помирителен, но в него се долавяха и хапливите нотки на изчерпващо се търпение.
- Няма да има бебета или деца сред пътниците. Тази група е подбрана много внимателно. Само здрави млади жени, е, вероятно няколко бременни също.
- Ами мъжете?
- Без мъже. Е, може да има един-двама пасажери, но няма да го разберем до няколко дни преди отплаване. Още не е съставен окончателният списък. Адмиралът замълча миг. - О, ти имаше предвид твоите момчета. Ами те ще бъдат на различни палуби. Асансьорните шахти с каютите бъдат отделени. Ще има няколко жени - онези,хм, които очакват дете, - настанени в единични каюти. Работата на твоите хора ще продължи както обикновено. И ще бъдат въведени всякакви предпазни мерки, за да се предотврати неподходящо общуване - нали се сещаш за какво говоря.
Капитан Хайфийлд се обърна към началника си. Извънредният характер на ситуацията бе заличил от лицето му обичайната невъзмутимост: сякаш цялото му същество отчаяно се стремеше да покаже колко погрешно е това и колко невъзможно.
- Вижте, сър, някои от моите мъже са били без... без женска компания месеци наред. Това е все едно да пъхнеш запалена клечка в кутия с фойерверки. Нали чухте за инцидентите на „Дръзки“? Всички знаем какво е станало, за бога.
- Смятам, че всички си научихме урока след „Дръзки".
- Това е невъзможно, сър. Опасно и нелепо е и ще разруши напълно атмосферата на кораба. Знаете колко крехък е този баланс.
- Наистина не подлежи на преговори, Хайфийлд.
- Месеци ни бяха нужни да възстановим необходимото равновесие. Знаете през какво минаха хората ми. Не можете просто да качите тук цяла тайфа момичета и да си мислите, че...
- Те ще бъдат под строги разпоредби. Флотът ще издаде съответните нареждания...
- И какво разбират жените от заповеди? Когато има мъже и жени близо едни до други, винаги има неприятности.
- Това са омъжени жени, Хайфийлд. Тонът на адмирала вече бе рязък. - Отиват си у дома при своите съпрузи! Това е целта.
- Е, с цялото ми уважение, сър, това само показва колко малко разбирате човешката природа.
Думите му увиснаха в пространството, шокирайки и двамата. Капитан Хайфийлд си пое неуверено дъх.
- Разрешете да се оттегля. Сър. Едва изчака кимването на началника си. За първи път в своята военноморска кариера капитан Хайфийлд се завъртя кръгом и се отдалечи, ядосан на командира си.
Адмиралът остана на място и го проследи с поглед как прекосява целия хангар и се изгубва във вътрешността на кораба като заек, който намира сигурно убежище в дупката си. В някои случаи подобно неуважение можеше да сложи край на кариерата за даден човек. Но колкото и да се въсеше и мърмореше Хайфийлд, Макманъс изпитваше голямо уважение към него. Не искаше да завърши професионалния си път в безчестие. Освен това, мислеше си адмиралът, докато кимаше на младите моряци да продължат с работата си, колкото и да обичаше жена си и дъщерите си, ако трябваше да е честен и ставаше дума за неговия кораб, той вероятно би се чувствал по същия начин.
ОСМА ГЛАВА
За булките имаше лекции и демонстрации по време на пътуването, които да ги подготвят за проблемите с пазаруването и готвенето зapagu купонната система. В последните етапи от пътуването им дажбите им биха леко ограничени, за да няма твърде рязък преход към храната с купони.
„Дейли Мирър“, 7 август 1946 г.
Пет дни
С промяна в настроението, рязка и капризна, типично за булките на борда, морските условия се промениха драстично отвъд пристанището на Сидни. Големият Австралийски залив, казваха мъжете, със смесица от веселие и лошо предчувствие, ще покаже кои са истинските моряци.
Сякаш след като ги бе подлъгала с измамно усещане за спокойствие и сигурност, съдбата сега бе решила да им покаже колко са уязвими и колко непредвидимо е бъдещето им. Веселото синьо море потъмня, размъти се и се надигна в заплашителни вълни. Ветрове, които се бяха зародили като шепнещ бриз, се превърнаха в режещи пориви, които на свой ред прераснаха в бурни вихри, обливащи с дъжд мъжете, които, увити в непромокаеми наметала, се опитваха да закрепят самолетите по-сигурно за палубата. Под краката им корабът се издигаше и потъваше във вълните, стенейки от усилието.