- Зарадва ли се за бебето?
- Когато му казах, че очаквам дете, той ме попита дали раждането ще е в сезона на агнетата. - Тя се засмя.
- Явно не е голям романтик. - Франсис се усмихна.
- Джо няма да познае романтиката, дори и да го перне през лицето отвърна Маргарет. Обаче аз нямам нищо против. И аз не си падам много по разни сладникави истории. Ако достатъчно дълго си живяла с четирима фермери, трудно свързваш романтиката с онзи пол, който години наред те е замерял с корички от сополи под кухненската маса. - Тя се ухили и хапна с апетит от пюрето. Дори нямах намерение да се омъжвам. За мен бракът означаваше повече готвене и мокри чорапи. Сведе очи към тялото си и усмивката й помръкна. Все още се питам понякога как успях да стигна дотук.
- Съжалявам за майка ти - каза Франсис. Тя си бе сипала втора порция, забеляза Маргарет, която получаваше киселини от съвсем малко храна, заради позицията на бебето в корема й, а беше слаба като вейка. За десерт имаше пудинг, който се наричаше „Къпещата се красавица“, както сподели главният готвач с лукава усмивка, защото потреперва и има хубави извивки.
- Как почина? Извинявай - побърза да добави Франсис, когато забеляза бледата кожа на Маргарет да се обагря. - Не исках да бъда... груба. Заради професията ми на сестра е.
- Не... няма нищо... - отвърна Маргарет.
Двете стиснаха мигновено масата, която бе закрепена за пода, докато се мъчеха да задържат плъзгащите се прибори за сол, пипер и чашите.
- Случи се внезапно - каза тя накрая, след като вълната отмина. - В един миг беше при нас, а след това... я нямаше.
В столовата бе почти тихо, с изключение на приглушените разговори на няколкото жени, достатъчно смели и издръжливи, че да помислят изобщо за храна, както и някой друг трясък, когато прибор или табла станеха жертва на надигнала се вълна. Опашките от първите дни се бяха стопили и малкото момичета, които имаха някакъв апетит, се мотаеха пред масите с ястия и не бързаха с избора си.
- Бих казала, че това е добър начин да си идеш - каза Франсис. Очите й, когато ги вдигна към Маргарет, бяха ясни и уверени, яркосини. - Вероятно не е усетила нищо. - Тя замълча за миг, после добави: - Наистина. Има далеч по-лоши неща, които биха могли да й се случат.
Маргарет сигурно щеше да се замисли доста по-дълго над думите й, ако не беше кикотенето в ъгъла. През последните няколко минути го чуваха като далечен фонов шум, но сега се бе извисило и сякаш се надигаше и спадаше с ритъма на вълните навън.
Двете жени се извърнаха на столовете си и забелязаха, че дамите в ъгъла вече не бяха сами: към тях се бяха присъединили няколко мъже с работните гащеризони на инженери. Маргарет разпозна един от тях - беше разменила поздрав с него предния ден, докато той търкаше една от палубите. Мъжете се бяха събрали около жените, които, изглежда, се радваха на малко внимание от страна на силния пол.
- Джийн трябваше да е тук - разсеяно отбеляза Маргарет и се обърна към храната си.
- Мислиш ли, че трябва да им занесем нещо? Малко картофено пюре?
- Ще изстине, докато го занесем долу - отвърна Маргарет. - Освен това не ми се нрави особено идеята Джийн да го върне обратно върху леглото ми. Там и без това мирише ужасно вече.
Франсис се загледа през прозореца към водата, която се надигаше и бушуваше около тях и понякога срещаше опръсканите солени стъкла с мощен плясък.
Маргарет мислено си отбеляза колко е сдържана спътничката й, като онези, които сякаш винаги водеха вътрешен монолог, дори когато говореха за нещо друго.
- Надявам се, че Мод Гон е добре - каза тя.
Франсис се извърна, сякаш неохотно я бяха изтръгнали от някакви далечни мисли.
- Разкъсвам се между желанието си да видя, че е добре, и усещането, че не мога да издържа и минута повече в проклетата каюта. Направо ме подлудява. Особено стенанията на онези двете.
Франсис кимна едва забележимо. Това бе най-близкото, подозираше Маргарет, до открито съгласие, което би показала. Но се приведе напред, така че гласът й да се чуе въпреки шума в столовата.
- Можем да се поразходим после по палубата, ако искаш. Да я изведем малко на въздух. Може да я сложиш онази плетена кошница и да я скрием с една жилетка.
- Здравейте, дами.
Беше инженерът. Маргарет подскочи, после погледна зад гърба му към развеселените момичета, кои то току-що бе оставил в ъгъла и които го следяха с погледи през рамо.