Още един пенсиониран военен и съпругата му се преместиха да живеят в околността, макар че мисля, че той е от Кралските военновъздушни сили, но поне ще има с кого да си приказвате за войната. Той е затворен човек - почти не ми продума, когато се срещнахме на пътя! - и сякаш нещо не е наред с окото му. Предполагам, че е рана от войната, но Марджъри Лейтъм се кълне, че й бил намигнал.
Трябва да свършвам вече, Джордж. Но първо да ти кажа, че сестра ни е малко по-добре. Каза да ти предам, че е благодарна за всичко, което си направил, и се надява скоро да е в състояние сама да ти пише. Понася загубата си много смело.
Моля се, както винаги, плаването ти да е безопасно.
Твоя любяща сестра,
Айрис
Капитан Хайфийлд седеше в каютата си, като придържаше с една ръка кристалната чаша с вино, докато четеше писмото, чието отваряне бе отлагал от Сидни насам. Вилицата бе останала на половината път към устата му и чак когато стигна до края на писмото, той я остави и бутна настрани чинията с вече желиралата се пържола и варени картофи.
Беше доволен от промяната на времето: жените се оказаха по-лесни за контролиране, докато бяха на легло или затворени в каютите си, а и с изключение на няколко случая на тежко повръщане и контузеното момиче, което бе натъртило лошо при падане от горното легло, в лазарета нямаше много работа. Въпреки това честичко се сещаше за доктора.
Отначало го бе отдавал на влагата, някакво ревматично схващане, причинено от внезапното спадане в налягането! Но болката в крака му ставаше все по-настоятелна и бе променила характера си, така че понякога се изостряше и даваше сигнал за злонравието си. Знаеше, че трябва да иде да се прегледа: докторът в Сидни много категорично бе настоял за това. Но той бе сигурен, че ако открият онова, което подозираше, че ще открият, ще имат основание да го лишат от последното му плаване. Ще го изпратят у дома на борда на самолет. А дори пълен с жени кораб бе за предпочитане пред никакъв.
На вратата се почука. Капитан Хайфийлд по рефлекс изпъна крака си по-навътре под масата.
- Влез.
Беше Добсън, понесъл куп документи.
- Извинете, че ви безпокоя, сър, но ви нося коригирания списък с болните. Сметнах, че ще искате да знаете, че сме останали само с три от осемте жени от женския корпус, сър.
- Всички ли са болни?
- Четири са болни, сър. Едната е на легло. Паднала по стълбите до радиостанцията и си навехнала крака.
Добсън се взираше в недокоснатата храна. Несъмнено това щеше да бъде споделено в столовата по-късно и възможните причини щяха да бъдат обсъждани подробно, помисли си Хайфийлд.
- И какво, за бога, е правила пред помещението с радиостанцията?
- Била се изгубила, сър. - Добсън лесно запази равновесие, когато подът се наклони и водните пръски закриха гледката през прозореца. - Един от инженерите намерил две момичета в склад за брашно номер две тази сутрин. Някак успели да се заключат вътре. Изглежда, болшинството от тях не могат да разчитат карта.
Виното бе загорчало в устата му. Хайфийлд издиша дълбоко.
- И какво ще правим с вечерната проверка тази нощ?
- Мислех си да възложим на някои от пехотинците, сър. Клайв и Никол са много отговорни момчета. Честно казано, не мисля, че ще имаме много неприятности с дамите, докато преминаваме през Големия залив. Бих казал, че поне половината са твърде заети да се превиват по леглата си, за да забъркат някоя каша. Столовите са почти празни. Добсън беше прав. Хайфийлд разсеяно си пожела лошото време да се задържи през шестте седмици на плаването.
- Добре. Разпореди се. Какво е нивото на водата?
- Не е зле, сър. Успяваме да се справим засега, но трябва да отбележа, че системите на кораба са доста износени. Някои от машините, изглежда, се държат само на опърпани върви и късмет. И все пак добре е, че доста от жените са по леглата. - Той се ухили. - По-малко миене на коси и такива неща.
- Да, хм, мислех си за това. Постарай се да бъде проведена още една лекция на тема пране. Направи я задължителна. И всички, които не спазват правилата, ще бъдат под заплахата да останат без вода три дни преди да се видят със съпрузите си. Това би трябвало да свърши работа.
Добсън излезе с леко дразнещата си наперена походка. Смяташе, че може да е капитан, беше му казвал неведнъж Реник, стюардът на Хайфийлд. Хайфийлд се бе радвал на повишенията на много други мъже, служили под неговото командване, но нещо в маниера на Добсън му беше адски противно. Нещо в погледа му подсказваше, че без значение дали заради Харт, или заради наближаващото му пенсиониране, Добсън го приема вече като изпята песен; въпреки миналото му, поста му, той го смята вече за човек, с който не е необходимо да се съобразява.