- Задръж си ги каза тя. Твърде ми е жал за теб, за да ти взема каквото и да било.
- Трябва, да се връщаме в спалното си. Става късно. - Франсис, единствената сред тях, която още бе скована и сдържана, погледна многозначително часовника си, а после и Джийн, която не можеше да спре да се хили, излегната в един хамак, докато разглеждаше списанието на някой от механиците.
Беше дванайсет без четвърт. Маргарет се надигна тежко, натъжена, че трябва да си тръгва.
- Беше чудесно, момчета - каза тя, но май трябва да си вървим, докато всичко е мирно и тихо.
- Не искаме някой да се прибира у дома в спасителната лодка.
По лицето на Франсис за миг пролича, че е приела репликата сериозно.
- Много благодарим за гостоприемството.
- „Гоштуприемштву“ - имитира тихо Джексън.
- Удоволствието беше наше - отвърна Денис. - Искате ли някой от нас да провери дали пътят е чист за вас? - После гласът му стана студен: - Хей, Плъмър, покажи малко уважение.
Музиката спря. Всички очи проследиха погледа на Денис. Собственикът на списанието, което Джийн разглеждаше, небрежно бе сложил длан върху задната част на бедрото й, която сега побърза да отдръпне. Не беше ясно дали Джийн не е твърде пияна, за да го забележи изобщо. Но все пак настана недоловима промяна в атмосферата. Секунда-две никой не проговори.
После Франсис пристъпи напред.
- Да, хайде, Джийн. Сякаш изведнъж рязко се бе cъживила. - Ставай. Трябва да се връщаме.
- Само разваляте веселбата. - Джийн наполовина се изхлузи, наполовина се строполи от хамака, прати въздушна целувка на механика и се остави да бъде хваната здраво от Франсис. - Чао, момчета. Благодаря за прекрасната вечер. Косата й бе разпиляна пред лицето и почти закриваше блажената й усмивка. - Трябва да се разтъпчем cyтринта. - Тя тромаво размърда крак и Франсис се протегна за да смъкне полата й до прилично ниво.
Маргарет кимна на мъжете край масата, после тръгна към вратата, внезапно смутена, сякаш едва сега осъзнаваше потенциалните опасности в ситуацията.
Денис явно усети това.
- Съжалявам за станалото - каза той. - Заради алкохола е. Нищо лошо не е имал предвид.
- Всичко е наред-отвърна Маргарет и се усмихна вяло.
Той й протегна ръка.
- Елате пак. Наведе се към нея и прошепна: Писва ми да гледам все тези физиономии.
Маргарет знаеше какво се опитва да й каже и изпита благодарност.
- Много бих искал пак да поиграем карти - добави той.
- Сигурна съм, че пак ще дойдем - каза тя, докато Франсис влачеше Джийн към вратата.
Ейвис беше будна, когато се промъкнаха възможно най-тихо в каютата с Джийн, която все се кикотеше и сумтеше под нос.
Бяха видели само две други жени: доста притеснени на вид, които бяха разменили с тях съвсем кратки съзаклятнически усмивки, преди да се скрият в някой сенчест коридор. Маргарет обаче навсякъде виждаше призраците на пазителите на морала: ушите й направо горяха в очакване на вик: „Хей! Ти! Какво си мислиш, че правиш?“. По сериозното лице на Франсис си личеше, че и тя мисли за същото. Междувременно Джийн бе повърнала два пъти, за щастие в офицерската баня, която бе празна по това време, но сега се кикотеше и се опитваше да им разкаже историйката, която бе прочела в списанието.
- Беше адски смешна. Всеки път, щом това момиче прави нещо, каквото и да е... - Лицето й се озари от престорено слисване. - Всичките й дрехи просто падат на земята.
- Голям смях - измърмори Маргарет. Тя беше силно момиче — като крава, обичаха да казват братята й, но бебето, заедно с почти отпуснатото тяло на Джийн, както и неспирното люшкане на кораба, я бяха изтощили и сега пъшкаше и се потеше, докато се мъкнеха по коридора. Франсис бе поела по-голямата част от тежестта на Джийн и мълчаливо я теглеше, като се крепеше с другата си ръка за тръбите и перилата, а лицето й бе напрегнато от усилията.
- Повечето пъти остава само по бельо и сутиен. Но имаше поне две картинки, на които си нямаше нищо. Нищичко. Трябваше да прави така с ръце. - Джийн се измъкна от хватката им - беше изненадващо силна за такова дребничко момиче - и понечи да скрие гърдите и слабините си, докато на лицето й бе изписано престорено изненадано изражение.
- О, хайде, Джийн.
Маргарет надникна зад ъгъла към тяхното спално помещение и с радост забеляза, че пехотинецът не е на поста си.
- Бързо! Може да ни остава съвсем малко.
Именно тогава от тъмнината се бе появила онази жена.
- О! - сепна се Франсис.
Маргарет усети как се изчервява.
- Какво става тук, дами?
Служителката на женския корпус дотича бързо при тях, като големият й бюст пристигна малко преди нея. Беше ниска, с тъмнокестенява коса и по-рано ги бе упътила към пералното помещение. Имаше нещо леко неприлично в бързото й появяване тук, сякаш бе чакала да се случи някакво провинение.