- Какво става? Знаете, че на булките не се разрешава да излизат от спалните по това време на нощта.
Маргарет усети как езикът залепва за небцето й.
- На приятелката ни й стана зле - спокойно обясни Франсис. - Трябваше да иде до банята, а не бяхме сигурни че ще се справи сама.
Сякаш в потвърждение на думите й, палубата се надигна под краката им и четирите залитнаха дружно към стената. Джийн падна на колене, изруга и шумно се оригна
- Морска болест ли е?
- Ужасно зле е - каза Маргарет и изправи Джийн на крака.
- Ами не съм сигурна...
- Аз съм медицинска сестра прекъсна я Франсис. "В този тих и тънък глас се крие ужасно много сила", помисли си Маргарет. Реших, че ще бъде по-хигиенично, ако повърне далеч от леглата ни. Вътре има още една такава - посочи тя към вратата им.
Жената се вторачи в Джийн, чиято глава бе сведена.
- Сигурни ли сте, че е само прилошаване?
- О, да - каза Франсис. Прегледах я, нищо друго няма
Жената, изглежда, се колебаеше.
- Виждала съм го и преди - каза Франсис, докато служех на болничния кораб „Ариадне“. Нарочно бе наблегнала на думата „служех“. Протегна ръка на жената. - Сестра Франсис Маккензи.
Жената усети, че е била надхитрена. Това я притесняваше, помисли си Маргарет, най-малкото защото не беше сигурна как е станало.
- Да. Ами... - подхвана тя. Не пое ръката на Франсис и тя остана да виси във въздуха. Привидната лекота, с която Франсис накрая я прибра до тялото си, накара Маргарет да се запита колко ли пъти е бил отказван подобен жест.
- Хм, ще ви помоля да се върнете по леглата, дами, и да не излизате отново, освен ако не става дума за спешна нужда. Знаете, че тази нощ нашият пехотинец го няма, а е въведен строг вечерен час.
- Сигурна съм, че вече ще се справим - каза Франсис. Такива са заповедите, както знаете.
- Да, знаем - отвърна Франсис.
Маргарет понечи да тръгне, но Франсис чакаше жената да се махне.
Разбира се, сети се Маргарет. Кучето.
Жената отстъпи. Отмина нататък и само им хвърли един последен поглед през рамо, докато вървеше със залитане към столовата.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Проверки на закритите палуби, галериите и оръжейните позиции бяха извършвани често и на неопределен интервал след залез слънце. Всички жени трябваше да бъдат по леглата си след единайсет вечерта и дежурните служителки на женския корпус обикаляха, за да проверят дали някой не липсва... Това бяха най-добрите мерки, които можеха да бъдат предприети, и макар да не бяха идеални, поне действаха като пречка за неприлично поведение и прекъсваха доста интимни срещи преди логическата им развръзка.
Капитан Джон Кемпбъл Ейнсли, цитиран от Нийл Makkapm в „Корабът „Виктория“
Седем дни
Звукът на тръбата прозвуча тенекиено по радиоуредбата и отекна в стените на палуба Б. Застаналите под нея мъже се намръщиха и един дори закри ушите си с ръце - всички имаха забавени, предпазливи движения, които свидетелстваха за осем неофициални „партита“, за които се говореше, че са били организирани през изминалите нощи. От петнайсетте, строени пред кабинета на капитана, единайсет очакваха да бъдат наказани за някакво свързано с тях провинение, докато останалите още не бяха получили наказанието си заради провинения при последното им слизане на брега. Обикновено подобни дисциплинарни въпроси биваха решавани още на следващия ден след отплаването, но заради необичайния характер на товара му и извънредния брой простъпки, поне в известен смисъл, нормалните дейности на кораба „Виктория“ още не бяха в установения си ритъм.
Командващият офицер застана точно пред едно от по-младите момчета, което бе придържано от двете страни от двама също толкова пъпчиви приятели. Командирът протегна едър и топчест пръст и повдигна брадичката на провинилия се и се намръщи, когато долови дъха му.
- Не знам какво би ти казала майка ти, слънчо, ако те види в това състояние, но мога да си представя. - Обърна се към момчетата: - Ваш приятел ли е?
- Сър.
- Как се подреди така?
Момчетата, защото двамата бяха точно такива, гледаха И обувките си.
- Не знаем, сър.
- „Шотландска мъгла“, нали? Вместо само скоч?
- Не знаем, сър.
- „Не знаем, сър“ - повтори мъжът и ги фиксира с отработен зъл поглед. - Обзалагам се, че знаете.