Хенри Никол, морски пехотинец, отстъпи назад към стената. Младежът до него мачкаше шапката си в ожулените си, разкървавени ръце. Той въздъхна, застана по-стабилно на крака заради клатенето на кораба. Вече бяха минали през най-трудната част на Големия залив, но все още трябваше да се внимава.
- Соумс, нали?
По-младият мъж кимна нещастно на командира.
- Сър.
- Защо е тук той, Никол?
- За кавги и нарушения на реда, сър. И пиянство.
- Не е в твоя стил, Соумс.
- Не, сър.
По-възрастният мъж поклати глава.
- Ти ли ще го защитаваш, Никол?
- Да, сър.
- Гледай да се наспиш после. Отново си на пост тази вечер. Изглеждаш направо скапан. - Кимна на по-младия мъж. - Соумс, лоша работа. Другия път използвай главата си, а не юмруците.
Командващият офицер бавно мина към следващия в редицата - нарушител на реда, под влияние на упойващи вещества или алкохол - и Соумс се облегна на стената.
- Всички ще си получите заслуженото - каза им той. - Днес ще ви съди капитанът, а не помощник-капитанът и мога да ви кажа, че не е в най-доброто си настроение.
- Здраво съм загазил, нали? - простена Соумс.
При нормални обстоятелства Никол би оспорил твърдението му, би се опитал да го окуражи, да гледа позитивно. Но с ръка, все още докосваща писмото в джоба на панталона си, той нямаше нито сили, нито желание да накара някого другиго да се чувства по-добре. Беше отлагал с дни отварянето му, предполагайки и опасявайки се от съдържанието му. Сега, седем дни след напускането на Сидни, вече знаеше.
Сякаш знанието някога е направило нещата по-добри.
- Ще се оправиш - каза той.
Скъпи Хенри,
Разочарована съм, но не и изненадана, че не получих отговор от теб. Отново искам да ти кажа колко съжалявам. Никога не съм имала намерение да те нараня. Но не сме чули и думичка от теб от толкова отдавна, а аз наистина съм много привързана към Антон. Той е добър човек, мил, обръща ми голямо внимание...
Това не е критика към теб. Знам, че бяхме ужасно млади, когато се оженихме, и може би ако войната не бе почнала точно тогава... И все пак, както и двамата знаем, светът ни днес е пълен с такива „ако "...
Бе прочел първия параграф и си бе помислил с ирония колко по-лесен бе животът му, когато писмата му още се цензурираха...
Минаха почти двайсет минути, преди да им дойде редът. Спряха за миг пред вратата на кабинета на капитана, после Никол последва младежа вътре и двамата отдадоха чест. Капитан Хайфийлд седеше зад бюрото си, от едната му страна беше капитанът на пехотинците, а от другата - някакъв лейтенант, когото Никол не познаваше и които пишеше нещо в един тефтер. В продължение на няколко секунди той не даде знак, че е забелязал новодошлите в стаята.
Никол побутна младежа.
- Шапката - просъска той, стиснал своята черна барета пред себе си. Соумс свали неговата.
Офицерът до капитана прочете обвинението: момчето се било със свой колега в помещението за почивка на моряците. Освен това пиело алкохол, далеч над дневната дажба за техниците на борда.
- Как пледирате? - попита капитан Хайфийлд, продължавайки да пише. Имаше едър и елегантен почерк, който някак контрастираше с късите му и месести пръсти.
- Виновен, сър - отвърна Соумс.
Да, виновна съм. И слаба. Но ако бъдем честни, през изминалите четири години все едно бях вдовица, така и не получих никаква вест от теб. Прекарах три от тези четири години, като лежах будка нощ след нощ и се молех за твоята безопасност, да се върнеш при нас; говорех всеки ден на децата, дори и когато се съмнявах, че изобщо си спомняш за нас. Когато се върна, ти беше като непознат.
Най-накрая, капитанът вдигна очи. Изгледа младежа, после се обърна към пехотинеца.
- Никол, нали?
- Сър.
- Какво можеш да ми кажеш за характера на този млад човек?
Никол се прокашля, събра мислите си.
- С нас е от малко повече от година, сър. Добър специалист. Много стабилен, усърден работник, тих. - Той помълча. - Добър човек.
- Е, Соумс, предвид тази блестяща характеристика, какво те превърна в буйстващ идиот?
Момчето сведе глава.
- Вдигни очи, човече, когато говориш с мен.
- Сър. - Той се изчерви. - Заради моето момиче, сър. Тя... дойде да ме види в Сидни. Излизаме от известно време. Но тя... ами с един от другите от палуба Д, сър.
Когато Антон се появи и започна да ми обръща внимание, Хенри, даже не може да се каже, че е заел мястото ти. Нямаше какво да заеме.
- ...и той започна да ми се подиграва... а после и останалите, хм, казваха, че не съм можел да задържа една жена знаете какво е в общото помещение, сър, хм, и ми беше дошло до гуша от всичко и... ами... май ми падна пердето.