Хайфийлд, подозрително настроен, се вгледа в капитана на пехотинците. В изражението му имаше известна прозрачност, която напълно липсваше в мъжа, седнал до него.
- Смяташ, че трябва да оставим нещата, както са?
- Да, сър, точно така.
- Съгласен съм, сър - обади се Добсън. - Най-добре да не вдигаме излишна врява на този етап.
Хайфийлд не му обърна внимание. Затвори тефтера си и се обърна към пехотинеца:
- Много добре - каза той. - Ще действаме внимателно. Но искам да знам всичко, всяка стъпка, всяко движение, което става на долните палуби след десет часа вечерта. Постреснете малко надзорниците - накарайте ги да използват ушите и очите си. И при най-малкия признак на нарушаване на благоприличието - най-малкото, подчертавам - искам да бъде наложено най-строго наказание. Няма да позволя това плаване да бъде укорено в снижаване на военноморските стандарти. Не и под моя команда.
Скъпа Дийна,
Надявам се, че ти, мама и татко сте добре. Не съм сигурна кога ще мога да изпратя това писмо, но реших да ти пиша и да ти разкажа за плаването. Всичко е ужасно вълнуващо. Често си мисля колко би ти харесало тук и колко изненадващи са условията за настаняване, предвид резервите ми.
Вече имам три прекрасни нови приятелки: Маргарет, чийто баща притежава огромно имение недалеч от Сидни; Франсис, която е страшно елегантна и е вършила възхитителни неща в професията си на медицинска сестра; и Джийн. Много по-интересни са от старата ни тайфа. Едно момиче си е донесло тук цели петнайсет чифта обувки! Толкова съм доволна, че успях да напазарувам, преди да се кача на борда. Много е приятно да имаш нови неща, нали?
Настанена съм в най-широката част от кораба, съвсем близо до онази част, която се нарича мостик, и до „морската каюта" на капитана. Казаха, че може би ще има вечеринки с коктейли, щом стигнем до Гибралтар, тъй като е напълно възможно няколко губернатори да се качат на борда, така че това е нещо, което можем да очакваме.
Екипажът наистина се стреми да ни угажда. Всеки ден измислят нови забавления, за да ни ангажират вниманието: бродиране, танци, най-новите филми. Този следобед ще гледам „Национално кадифе". Не вярвам още да е стигнал до Мелбърн, но непременно трябва да го гледаш, когато дойде. Момичетата, които вече са го гледали, казват, че Елизабет Тейлър е просто прелестна. Моряците са любезни и услужливи, и непрекъснато ни носят разни неща за хапване. Казвам ти, Дийна, храната е божествена. Сякаш никой дори не е и чувал за купонна система. Нищо общо със сандвичите с яйчен прах, от които се опасявахме! Можеш да кажеш на мама и татко, че няма ни най-малка причина да се тревожат.
Има и напълно оборудван фризьорски салон в далечния край на кораба. След като свърша с писмото, мисля да ида да го погледна. Може би ще предложа услугите си! Помниш ли как госпожа Джонсън все казваше, че никой не може да прави прически като мен? Ще трябва да си намеря приличен салон веднага щом стигна в Лондон. Разбира се, че ще ти разкажа всичко за Лондон. Надявам се да получа вести от Иън, преди да се срещнем, за да науча повече за плановете за малката ни ваканция там.
Както казах, надявам се писмото ми да ви завари в отлично здраве и те моля да предадеш поздравите ми на всички от старата ни компания. О, да, вашият малък рецитал вече ще е минал, когато получиш това писмо. Вярвам, че се е получил добре. Ще пиша отново, когато не съм толкова заета!
Твоя обична сестра, Ейвис
Ейвис седеше в малката столова на палубата за самолетите и се взираше през опръсканите прозорци към чайките, които прелитаха край кораба и ясносиньото небе. През изминалия половин час, в който бе писала писмото, тя почти бе убедила себе си в реалността на съчинената от нея версия на плаването. Дотолкова, че сега се чувстваше доста разочарована, че се е озовала отново в това ръждяло корито с огромни хангари и вместо да е заобиколена от коктейли и прелестни нови приятелки, наоколо й бяха очуканите носове на самолетите, тътрещите се мълчаливи младежи с омазаните си с масло гащеризони, морска вода и сол, миризмата на пържено, на масло и ръжда.
- Чаша чай, Ейвис? - Маргарет се бе привела над нея, а огромният й корем направо се облягаше на дървената маса. - Ще ида да донеса. Не се знае, може дори да успокои стомаха ти.
- Не. Благодаря. - Ейвис преглътна, после предпазливо си представи вкуса на чая. Мигновен пристъп на гадене потвърди решението й. Още й бе трудно да свикне с вездесъщите капчици самолетно гориво, които сякаш я следваха навсякъде, прилепваха по дрехите й, в ноздрите й. Нямаше значение колко парфюм си слага, постоянно имаше усещането, че мирише като механик.