Пет седмици и четири дни от последното му писмо. Първото, което бе получила като омъжена жена.
- Опитвам се да си представя какво си мисли той сега, защото най-лошото в дългото чакане на писмата е да знаеш, че чувствата са остарели. Случката, която го е разстроила, е отдавна отминала. Залезът, който описва, отдавна го няма. Дори не знам къде е. Единственото, на което всички разчитаме, предполагам, е, че чувствата им към нас не са се променили, дори и да не сме си говорили. Предполагам, че това е изпитание на вярата ни.
Гласът й се бе снижил, бе станал замислен. Осъзна, че през изминалите няколко минути бе забравила, че й се гади. Седна малко по-изправена.
- Не мислиш ли така?
Нещо странно се случи с изражението на Франсис: сякаш лицето й се затвори, стана безизразно като маска.
- Предполагам,че е така - каза тя.
А Ейвис осъзна, че все едно й бе казала, че небето е станало зелено. Почувства се разколебана и раздразнена, сякаш нейният опит да сподели нещо лично е бил нарочно отблъснат. Доста се изкушаваше да каже нещо в този смисъл, но точно тогава Маргарет се дотътри обратно, понесла табла с чай и закуски. В нейната чаша бе пъхната фунийка ванилов сладолед, третият откакто бяха седнали тук.
- Чуйте това, момичета. Нашата Джийн много ще се зарадва. Ще има церемония по пресичането на линията. Явно някаква моряшка традиция, когато се пресича Екватора, и ще има всякакви забавления на самолетната палуба. Момчето, което сипва чая, ми го каза.
Грубостта на Франсис бе забравена.
- Ще трябва ли да се облечем специално? - Ейвис бе вдигнала ръка към косата си.
- Не знам. Нищо не знам за това - ще сложат някаква обява на дъската по-късно. Но ще бъде забавно, нали? Нещо по-различно?
- Хм. Аз няма да отида. Не и с моя стомах.
- Франсис? - Маргарет бе отхапала горния край на фунийката. Малко сладолед бе останал на върха на носа й.
- Не знам.
- О, стига - каза Маргарет. Столът изскърца в протест, когато седна тежко. - Отпусни се малко, момиче. Поживей си.
Франсис й се усмихна колебливо, показвайки дребни бели зъби. Ейвис сепнато си помисли, че тя дори можеше да бъде красива.
- Може би - отвърна Франсис.
Франсис очакваше, че ще намрази мъжа отвън. В първата нощ, когато той бе застанал на поста си, от другата страна на вратата им, тя не можа да спи заради усещането за близостта на този непознат. Докато самата тя е разсъблечена и уязвима. Както и заради факта, че поне на теория, той има власт над нея. Усещаше остро всяко негово движение, всяко поместване на краката му, всяко подсмърчане или изкашляне, звука на гласа му, когато тихо поздравяваше или упътваше някого в коридора. Понякога, докато лежеше в тъмното, тя се замисляше над значението му: присъствието му подчертаваше факта, че те бяха просто товар, пратка, която трябваше да бъде доставена в безопасност от единия до другия край на света, в много случаи от бащи на съпрузи, от едни до други мъже.
Тези тежки стъпки, скованата стойка, оръжието, всичко това показваше, че те трябва да бъдат пазени, затворени, охранявани и защитени от някакви незнайни сили от долните палуби. Понякога, когато близостта на толкова много хора, толкова много непознати мъже, съчетана с изолацията им, я караше да се притеснява, тя бе доволна, че е сложен на пост точно до вратата им. Но обикновено го мразеше, задето я кара да се чувства като притежание, нечия собственост, която трябва да се пази.
Другите явно не изпадаха в подобни философски размисли. Всъщност те дори не го забелязваха; за тях, както всичко останало на борда, той бе част от нощната мебелировка, човек, когото поздравяваха с добър вечер, покрай когото измъкваха тайничко кучето или дори самите те се промъкваха, когато отиваха нощем на парти. Както тази вечер. Маргарет и Джийн се канеха да се срещнат с Денис за нова партия покер и си шепнеха заговорнически, докато си сресваха косите, оправяха си чорапите и обувките и в случая с Джийн, заемаха чужда козметика. Беше едва девет, което не бе достатъчно късно, че да се затворят по каютите според вечерния час, но вече бяха минали и двете смени за вечеря, така че бе достатъчно късно, за да бъдат запитани къде отиват, ако бъдат забелязани по коридорите.
- Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с нас, Франсис?
Вече бяха ходили на няколко партита. Джийн бе останала трезва на поне едно.
Франсис поклати глава.