- Моля, не се притеснявайте - каза тя. - Не и заради мен.
Той сви рамене.
- Не е редно, наистина, на пост съм.
- И все пак.
Той й бе благодарил сковано, без да срещне погледа й.
И по някаква причина вместо да влезе в каютата си, тя бе останала там, наметната с жилетка върху раменете, и необяснимо дори за самата нея, бе попитала дали може тя да запали.
- Не ми се влиза още вътре обясни тя. После, засрамена, остана на мястото си, вече съжаляваща за решението си
Той извади цигара от пакета, подаде й я безмълвно. После я запали, като ръката му за миг докосна нейната, докато закриваше пламъчето. Франсис се помъчи да не трепне, после се зачуди колко бързо може да я изпуши, без да й прилошее, и да се скрие. Той явно не бе искал компания. Тя най-добре от всички би трябвало да го разбере.
- Благодаря каза тя. - Само ще дръпна няколко пъти.
- Не бързай.
Вече два пъти се бе уловила в необичайна за нея усмивка, инстинктивна, жест на съгласие. Неговата, в отговор, бе бегла. Стояха от двете страни на рамката на вратата, загледани в краката си, в предупредителния надпис отсреща, в пожарогасителя, докато накрая тишината стана непоносима.
Тя хвърли кос поглед към ръкава му.
- Какъв ранг имаш?
- Ефрейтор.
- Лентите сочат надолу.
- Тройният знак на пехотинците.
Тя дръпна силно от цигарата си. Вече бе изпушила почти една трета от нея.
- Мислех, че три ленти означават сержант.
- Не и ако са обърнати надолу.
- Нe разбирам.
- Дава се за дълга служба. Добро поведение. - Очите му се спряха за миг на нашивките, сякаш рядко се замисляше за тях. - За разтърваване на побойници, такива неща. Предполагам, че е просто начин да наградиш някого, който не иска повишение.
Двама специалисти минаха по коридора. Когато стигнаха до Франсис, погледите им се прехвърлиха към пехотинеца, после обратно към нея. Тя изчака да отминат, стъпките им отекваха в далечината. След миг краткото увеличаване на шума и последващо заглъхване им показа отварянето и затварянето на врата на каюта.
- Защо не си искал повишение?
- Не знам. - Вероятно осъзна, че отвърна малко рязко, затова продължи: - Може би никога не съм смятал, че от мен ще стане добър сержант.
Лицето му бе замръзнало в разочарование, помисли си тя а в очите му, макар и не враждебни, се четеше неудобство от разговора. Тя познаваше това изражение, самата тя често го носеше.
Погледът му за миг срещна нейния, после се отклони. Може би никога не съм искал да нося отговорност. Тогава тя забеляза снимката. Сигурно я бе гледал, преди тя да се появи. Черно-бяла снимка, малко по-малка от мъжки портфейл, сгушена в дясната му длан между показалеца и палеца.
- Твои ли са? - попита тя и кимна към ръката му.
Той я вдигна и я погледна за първи път.
- Да.
- Момче и момиче?
- Две момчета.
Тя се извини и двамата се усмихнаха смутено.
- По-малкият има нужда от подстригване.
Подаде й снимката. Тя я взе, вдигна я към светлината и се загледа в усмихнатите личица, без да знае какво трябва да каже.
- Изглеждат мили.
- Снимката е от преди година и половина. Оттогава са пораснали още.
Тя кимна, сякаш бе споделил с нея някакъв родителски съвет.
- Ти?
- О. Не... - Върна му снимката. - Не.
Отново замълчаха.
- Липсват ли ти?
- Всеки ден. - После гласът му стана суров. - Сигурно дори не помнят как изглеждам.
Тя не знаеше какво да каже: на каквото и да се бе натъкнала, нямаше да облекчи мъката му с една цигара и няколко минути лек разговор. Внезапно усети, че разговорът с него бе прибързано и погрешно решение. Неговата работа бе да стои пред вратата им. Нямаше избор, ако тя реши да го заговори. Не би искал да го безпокоят непрекъснато разни жени.
- Ще те оставя - тихо каза тя, после добави: - Благодаря за цигарата.
Настъпи я на пода, после се наведе да вземе фаса. Страхуваше се да го внесе в каютата - какво ще прави с него в тъмното? Но ако го пусне в джоба си, може да прогори плата. Той не бе забелязал дилемата й, но когато тя се поколеба до вратата, той сс обърна.
- Дай - каза той и протегна ръка. Дланта му бе грапава, загрубяла от годините усилен труд и солена вода.
Тя поклати глава, но той настоятелно протегна ръка още по-близо. Тя остави фаса върху нея и се изчерви.