След обяда Маргарет бе замъкнала останалите на самолетната палуба. Ейвис бе заявила, че предпочита да си почива в леглото, че се чувствала прекалено изтощена, за се забавлява. Франсис, с хладния си тих глас, бе казала, че смята, че това не е за нея. Маргарет, която бе забелязала студенината между двете и която сама се чувстваше малко потисната заради плачещото момиче, което бе заварила сутринта в банята и което бе убедено - въпреки липсата на всякакви доказателства, че съвсем скоро ще получи телеграма, бе решила, че на всички ще им се отрази добре да идат.
Мотивите й не бяха изцяло алтруистични: не искаше бъде буфер между променливите настроения на останалите в каютата и не можеше да понесе още един следобед в безцелно мотаене от столовата до спалното им помещение.
Поне Джийн нямаше нужда от убеждаване.
Когато излязоха на самолетната палуба - обикновено пуста, освен редичка любопитни чайки, няколко изгубени булки или самотни двойки моряци, които търкаха палубата и напредваха заднешком в строг ред, - откриха, че сега тук гъмжеше от хора, слънцето се отразяваше от площадката, а шумът от разговорите им заглушаваше боботенето на двигателите, докато всички се настаняваха около брезентовия басейн, който бе специално направен за случая. Минаха няколко секунди, преди Маргарет да забележи стола, увиснал над него от подвижен кран.
- Мили боже! Нали няма да ни пъхнат в онова там? - възкликна тя.
- За теб ще е нужен товарен кран - отбеляза Джийн, докато си пробиваше път с лакти в тълпата, опряла длани на кръста си, без да обръща никакво внимание на острите погледи и мърморенето. - Хайде, момичета. Има колкото искате място ей там. Пазете си гърбовете! Минава бременна жена.
Сега, след като повечето бяха седнали, Маргарет успя да забележи, че тълпата е смесена. За първи път, откакто бяха вдигнали котва, се случваше толкова много мъже и жени да бъдат събрани на едно място без официално разделение. Офицерите обаче стояха встрани в белите си униформи. Жегата на палубата предизвикваше възбудена празнична атмосфера и докато се тътреше из тълпата, тя забеляза голите ръце и босите крака на жените, по-дръзкото внимание на мъжете.
Малко по-нататък друга жена в доста напреднала бременност се оглеждаше къде може да седне, нахлупила широкопола шапка на главата си, а по бледата й кожа бяха избили петна като неприятна реакция на слънцето. Тя също забеляза Маргарет и лицето й се изкриви в съчувствена усмивка. Зад нея един мъж в работен гащеризон предложи на засмяно момиче напитка в картонена чаша и тя замечтано си спомни как Джо й бе купил лимонада на панаира в околията, един от малкото пъти, когато бяха излизали заедно.
Тя се отпусна на мястото, което Джийн й бе намерила, като се мъчеше да се настани на твърдата седалка така, че да не й изтръпнат всички крайници. Само след минутка се наложи да се приведе силно напред, тъй като някаква огромна щайга се носеше над главите на жените, вдигната високо от един от механиците, който я подаде на инженер с мустаци.Тя го позна от посещенията си в столовата на Денис.
- Заповядайте, госпожо - каза той, като я остави до нея. - Седнете тук.
- Много любезно от ваша страна - благодари тя притеснено, а едно гласче дълбоко в нея недоволстваше, че състоянието й налага да се възползва от вниманието им.
- Няма защо да ни благодарите - отвърна той. - С момчетата теглихме чоп и никой не искаше да се нагърбва със задачата да ви вдига на крака.
Предвид богатия опит на Маргарет в използването на пиперливи изрази вероятно бе истински късмет, че в този момент пристигна „Нептун“ - с перука от разплетено въже и лице, боядисано в яркозелено. Беше заобиколен от групичка също толкова чудновато преоблечени мъже, които бяха представени като (доста космата) кралица Амфитрита, кралския лекар, зъболекар и бръснар, както и едно твърде пораснало кралско бебе, прилично загърнато в пелена от кърпи и намазано с дебел слой машинно масло, което повече напомняше за добре поддържана машина. Зад тях, придружени от червенокосия тромпетист, вървяха група голи до кръста мъже, посрещнати с одобрителни възгласи от събраните на палубата мъже и жени, които явно трябваше да въдворяват кралските закони. Те бяха представени без обяснение като „мечките“.
- Не ме е страх от мечки. Хей! Мечки, не искате ли малко мед! Лицето на Джийн бе светнало от възбуда. - Погледни го само! Силен е като първокласен бик!
- О, Джийн - въздъхна Ейвис.
Макар да си придаваше вид на раздразнена и отегчена, на всички бе ясно, че Ейвис се чувства по-добре. Личеше си по това, че бе прекарала цели двайсет минути в оправяне на прическата си, дори въпреки липсата на подходящо огледало и лак за коса. За това говореше и фактът, че така щедро се бе напарфюмирала, че Мод Гон бе кихала близо половин час. Но най-ясно си личеше по внезапно доброто! й настроение, след като се бе озовала в смесена компания.