- Вижте! Тук има всякакви рангове - доволно отбеляза тя, протегнала врат, за да разбере кой е в множеството. Погледнете колко много нашивки! Мислех, че ще бъдат събрани само тълпа ужасни инженери.
Маргарет и Франсис размениха погледи.
- И ужасни съпруги на инженери, нали? - иронично подхвърли Маргарет, но Ейвис сякаш не я чу.
- О, ще ми се да си бях облякла роклята на сини цветя - каза тя, без да се обръща конкретно към някого, загледана в памучната си пола. - Много по-хубава е.
- Добре ли си? - попита Франсис, като кимна към корема на Маргарет. Въпреки голямата й шапка с увиснала периферия тя, изглежда, не се чувстваше комфортно.
- Добре съм - отвърна Маргарет.
- Искаш ли нещо за пиене или друго? Доста е топло.
- Не - леко сопнато отвърна Маргарет.
- Нямам нищо против да ида до столовата. - Сякаш Франсис отчаяно искаше да се измъкне.
- О, стига си се притеснявала - обади се Ейвис, докато оправяше подгъва на полата си. - Ако иска нещо, сама ще си потърси.
- Мога и сама да отговоря, благодаря. Добре съм - обърна се към Франсис Маргарет. - Не съм болна, за бога.
- Само си мислех...
- Ами недей. Напълно съм способна да се погрижа за себе си. - Тя наведе глава, като се мъчеше да овладее гнева си. Седналата до нея Франсис бе замръзнала неподвижно, с което неприятно й напомни за Лети.
- Чуйте, чуйте - провикна се Нептун и вдигна тризъбеца си, който блесна на слънцето. Постепенно шумът стихна до едва потиснато общо хихикане, както и отделни изблици на шепот, който минаваше през тълпата като ветрец през житна нива. Доволен, че е привлякъл цялото внимание на жените, той вдигна един свитък.
- Вие, дами, от Великобритания призовани,
Ще разберете, че срам надвиснал е над нас.
Престъпления много и все тежки
Съдът Нептунов дошъл е тук да чуе.
Механик, капитан, какъвто ще,
Пред прочутия ни кралски съд
Всички ще получите за своите грехове
Наказание ужасно и мокро,
Било, задето не сте делили с приятел своя грог
Или задето нарекли са ви „ попови лъжички ",
Ще чуете обвинението, а после всички
Ще видим как Нептун ще ви накаже.
- Не е Уърдсуърт, нали? - подхвърли пренебрежително Ейвис.
- Кой? - не разбра Джийн.
- Сега нашите механици, новаци, попови лъжички,
Ще трябва да се бият като кучета и котки,
За да се спасят от стражата Нептунова
И да си спечелят име „морски вълк".
Капитан, пастор или скромен докер,
Изпратени са много на дъното на океана.
Затова тук ще решим, мили дами,
Кой ще седне в мокрия ни стол.
Най-накрая, след много подвикване и нещо, което можеше да се опише като боричкане, първата „попова лъжичка“ бе избрана: един млад механик, присвил силно очи, което се дължеше на липсата на очилата му, понесени като трофей зад гърба му. Вината му, очевидно, се състоеше това, че едва за втори път пресича Екватора - като първия път се е случило във военно време и затова не е било отбелязано подобаващо. Докато жените викаха одобрително той беше обвинен, че „не е признал властта на Нептун“, след това, докато „стражите“ го държаха здраво, кралският зъболекар му напълни устата с нещо, което приличаше на настърган сапун и от което той почна да плюе и да дави. Вдигнаха го на стола и при спускането на тризъбец на Нептун го потопиха в басейна под ръкоплясканията и виковете на жените.
- Не е много изискано, нали? - обади се Ейвис, като се приведе напред, за да види по-добре.
В този момент мечките тръгнаха между събраните на палубата и оглеждаха жените престорено строго. Булките както се очакваше от тях, се разпищяха и се притиснах една в друга, заклевайки се на висок глас и без всякакво намерение да спазят клетвата да се защитават една друга. Толкова мелодраматично бе всичко, че Маргарет вдигна очи към небето. Седналата до нея Франсис не трепна дори. Но пък тя, изглежда, толкова малко се вълнуваше от присъствието на мъжете, че Маргарет се зачуди как изобщо с е омъжила.
Един от мечките спря пред тях. Гърди те му още бяха мокри от предишното боричкане, лицето му бе зелено и на врата си имаше гердан от мидички. Приведе се ниско и се вторачи в жените.