Франсис стоеше над нея, а обичайно бледото й лице бе зачервено и възбудено, косата й някак се бе измъкнала от строгия й кок и от цялото й същество сякаш струеше електрически ток. Някакъв мъж, може би моряк, също толкова пиян, залиташе наблизо, стиснал рамото си. Ципът на панталона му бе разкопчан и за миг се мярна нещо мораво и гротескно в цепнатината, която се разкриваше. Докато новодошлите стояха вторачени в безмълвен ужас и потрес друг мъж се измъкна от сенките зад Джийн и с гузна физиономия оправи дрехите си, преди да избяга. Джийн се размърда, като измърмори нещо, и тъмната й коса падна на потни кичури пред лицето й. В шокиращо мълчание Маргарет приклекна и се опита да смъкне полата на Джийн над бледите й бедра.
- Ах, ти, копеле - кресна Франсис на мъжа. Видяха, че стиска голям гаечен ключ в костеливите си ръце. Мъжът помръдна и тя замахна, при което ключът попадна върху рамото му с доста сила. Той се наведе и се опита да се прикрие, докато ударите валяха върху му с неумолимата и ужасяваща сила на парен чук. Когато един удар го улучи отстрани на главата, във въздуха се издигна струйка бликнала кръв от мястото над ухото му.
Преди да успеят да осмислят ставащото, да схванат смисъла му, последиците, Денис Тимс се появи тичешком и неговата масивна фигура сякаш донесе нова заплаха.
- Какво, по дяволите, става? - попита той с цигара в ръка. Мики ми каза... Какво, за бога...? О, господи - отрони той, забелязал Франсис, панталоните на мъжа, Джийн на пода, сега подкрепяна от Маргарет. - Господи. Исусе... Томпсън, ти проклет... - Пусна цигарата си на пода и сграбчи Франсис, която се опита да се освободи от него, изкривила лице в гримаса.
- Копеле! - крещеше тя. - Мръсно копеле!
- Добре, добре, момиче - повтаряше той. - Стига вече. Стига. - Докато приятелят му издърпваше мъжа настрани, той прегърна здраво Франсис през врата и я задърпа назад, а гаечният ключ напразно цепеше въздуха в ръцете й.
Приятелят на Тимс пусна мъжа, който - вероятно шокиран или твърде пиян, за да реагира - падна като камък на пода. Бученето на машините беше оглушително, един нестихващ бумтеж и стържене, но дори въпреки това, звукът от тупването на главата му на земята бе като от паднала на земята диня.
Айрийн изпищя.
Тимс пусна Франсис и обърна мъжа настрани, като отначало някой би предположил, че се кани да му нанесе още телесни повреди. Но той грубо опипа раната на главата му, като си мърмореше нещо неразбираемо под нос.
Две от момичетата, които дотогава си бяха шепнали нещо, сега хукнаха надалеч, скрили лица в ръцете си.
Ейвис трепереше цялата. Тимс бе на колене, крещеше на мъжа да стане, да стане, мътните го взели.
Маргарет, зад гърбовете на мъжете, се опитваше да вдигне Джийн на крака.
Франсис стоеше с леко разтворени крака, гаечният ключ стоеше забравен в отпуснатите й пръсти, а тя трепереше конвулсивно. Вероятно не осъзнаваше, че плаче.
- Трябва да повикаме някого - обърна се Ейвис към Айрийн. Във въздуха бе надвиснало ужасно предчувствие. Дъхът й излизаше от гърлото й на кратки глътки, сякаш, дори като наблюдател, бе изпълнена със свръхдоза адреналин.
- Аз не... аз...
В този момент забелязаха служителката от женския корпус да тича към тях, а стъпките й отекваха по металния под.
- Какво става тук? - Стегната назад тъмна коса, голям бюст. Още бе на близо шест метра от тях.
Тимс замръзна с вдигнат юмрук. Един от приятелите му му каза нещо, сложи ръка на лакътя му, после се изгуби в мрака. Тимс се изправи, прокара пръсти през късата си, тъмноруса коса. Погледна Маргарет, сякаш едва сега бе забелязал, че е там, а очите му бяха широко разтворени и напрегнати, докато ръката му още се движеше неволно. Поклати глава, сякаш искаше да каже нещо, да се извини може би. И после тя се появи, застана пред всички, очите й оглеждаха ту един, ту друг, докато от нея струеше властно излъчване като лош парфюм.
- Какво става тук?
Отначало явно не забеляза Джийн на пода, докато Маргарет още се мъчеше да оправи дрехите й. Чорапите й, забеляза Ейвис, бяха омотани около коленете.
- Малък инцидент отвърна Тимс, бършейки окървавените си ръце в панталона. Не поглеждаше жената. - Тъкмо уреждахме нещата. Устните му изричаха думите, които едва се чуваха.