- Казвам ти - продължаваше Тимс, - Томпсън има късмет, че аз не бях докопал първи гаечния ключ.
- Гаечен ключ? Той погледна назад.
- Едно от момичетата го размахваше. Високото. Явно именно тя е наредила копелето. Ударила го е здраво по рамото, а после се опитваше и да му разбие главата, за по-сигурно. Тимс се засмя невесело. Трябва да им се признае на тези австралийки, не им липсва кураж. Няма как да си представиш някое английско момиче да направи такова нещо, нали? - Той дръпна от цигарата си. - Но пък предполагам, че едва ли някое английско момиче би хукнало на долната палуба с банда чужди моряци.
- Не бъди толкова сигурен измърмори Никол и веднага съжали.
- Както и да е, аз ще се покрия за известно време. Столовата е затворена за посетители засега. Но кажи на Мегс, че съжалявам. Ако бях стигнал първи до малката й приятелка... е, нямаше да се случи нищо.
- Къде е Томпсън? - попита Никол. - В случай че попитат. Задържан ли е?
Тимс поклати глава.
- Не трябва ли да го сложим под стража?
- Помисли, Никол. Ако го приберем на топло за стореното, тогава и момичето ще пострада, нали? Жената от корпуса, която слезе там, си няма никаква представа, записа само името на Джийн. Но малката Джийн няма да й каже истината за станалото. Не и ако иска да стигне до Мъгливия остров и до мъжа си без много шум, както съм сигурен. - Изгаси цигарата си. - Освен това си мисля, че не искаш да се приказва, че твоите момичета са се забъркали в неприятности. Едва ли би говорило добре за теб, нали? Всички са били долу в помещенията на инженерите толкова скоро преди началото на смяната ти...- Гласът му оставаше тих, в разрез с прикритата заплаха в думите му. - Само ти казвам, така от учтивост, че ние с момчетата ще се разправим с Томпсън и непрокопсаното му приятелче, както си знаем. Дори и ако се наложи да чакаме, докато слезем на брега.
- Ще се разбере - каза Никол. - Знаеш, че ще стане така.
Тимс хвърли поглед зад него към дългата опашка. Когато отново се обърна към Никол, в очите му имаше нещо, което накара пехотинеца да изпита съжаление към незнайния престъпник.
- Не и ако всеки си затваря плювалника.
Маргарет се надвеси над перилата, доколкото й позволяваше коремът, и изтегли нагоре плетената кошница, мърморейки си под носа, докато тя се блъскаше в корпуса и кораба. Под нея в проблясващата вода пъргави кафяви момченца се гмуркаха отстрани на лодката си за монетите, които моряците им хвърляха от палубата. Редом с тях дълги и тесни канута, издълбани от един-единствен дънер, се клатушкаха под движенията на слаби, загорели от слънцето мъже, които държаха в ръце какви ли не дреболии. Пристанището на Коломбо, Цейлон, потрепваше в маранята с тук-таме някоя и друга висока сграда, а на заден фон - гъста зелена гора.
Имаше няколко регистрирани случая на едра шарка и по-рано през деня бе обявено, че не е разумно жените да слизат на брега. Това тук, закотвени в сините води на няколкостотин метра от брега, щеше да си остане най-близкият им контакт с Цейлон.
Маргарет, която отчаяно искаше да слезе от кораба и бе прекарала дни наред в очакване на твърда земя под краката си, беше направо бясна.
- Твоят човек в пощенския магазин ти е казал, че все пак ще пуснат мъжете да слязат на брега, значи спокойно можем да се заразим с проклетата едра шарка от нашите си хора. - Едва не се бе разплакала от цялата несправедливост на ситуацията.
- Предполагам, че ще слязат, защото мъжете са имунизирани - обади се Франсис. Маргарет предпочете да не я чуе.
Може би за утеха един от магазинерите им бе заел дълъг кабел, за който бяха завързали кошницата. Трябваше да я спускат и издърпват нагоре, когато се напълни, за да могат да прегледат стоката на спокойствие. Беше им показал два други бойни кораба, закотвени в пристанището, където можеше да се видят множество малки лодки, заети с същата търговия.
- Френски и американски. Ще видите, че повече търговци се струпват накрая около американците. - Той потърка палеца и показалеца си, като се ухили и вдигна вежда. - Ако успеете да хвърлите кошницата си чак дотам може да се уредите с нови чорапи.
- Тази партида изглежда добра, момичета. Пригответе си портмонетата.
Маргарет, пухтяща от усилието, внимателно прехвърли кошницата над перилата, после я остави на пода на оръдейната кула, където бяха седнали. Поровичка вътре извади разни мъниста, нанизи от перли и корали, които се плъзнаха между пръстите й.
- Седефена огърлица, някой? По-хубава е от онази с пръстенчетата от пилешки бутчета, а, Джийн?
Джийн едва-едва се усмихна. Бе мълчала цялата сутрин. Преди сирената за събуждане Маргарет я бе чула да разменя няколко думи с Франсис. После двете бяха излезли до банята за известно време. Франсис си бе взела медицинската чанта. Никой не бе обсъждал какво може да се е случило, а Маргарет не желаеше да пита, дори не бе сигурна за точния въпрос. Но сега, бледа и притихнала, изглеждаща невероятно млада, Джийн седеше безмълвна между тях. Когато трябваше да върви, го правеше много внимателно.