- Колко гадно - обади се Джийн с лека усмивка.
- А после, за капак на всичко, най-голямата ни крава реши да хукне в последния момент и мина право през него. Не ме разбирайте погрешно, той не е някой слабак, но тя го помете, все едно че изобщо не стоеше на пътя й. Бам. - Тя показа как беше паднал по гръб.
Дори и Маргарет, почти безчувствена към миризмите във фермата, стиснала носа си, докато му помагала да се изправи и да се поизбърше. Отначало решила, че той ругае под нос, но накрая го чула да казва: „Пръстенът, пръстенът“. Двамата били ровили близо половин час в обора на ръце и колене, мъчейки се да открият символа на вечната любов на Джо в лепкавата каша по земята.
- И ти още го носиш?
- Заедно с кравешките лайна. За мен това е част от романтиката. - Забелязала как Джийн вдига ръка към устата си, тя побърза да добави: - О, Джийн! Разбира се, че го измих, преди да го сложа. Трябваше да направя същото и с Джо. Първата ми нощ като негова годеница прекарах в пране и гладене на униформата му, за да не го накажат, когато се върне в базата.
- Стан ми предложи на една танцова забава - к Джийн. - Мисля, че бях най-малката там - на петнайсет, беше хубаво. Носех костюм от син шантунг, на приятелката ми Поли, а той ми каза, че съм най-красивото момиче в стаята. Беше пийнал няколко чашки, но когато засвири „Ти ме накара да те обичам“, той се обърна към приятеля си и каза: „Това е момичето, за което ще се оженя. Чуваш ли?“. И после го каза по-силно. А аз се престорих, че съм ужасно засрамена, но честно казано, много ми хареса.
- Сигурна съм, че е било така - усмихна се Франсис.
- Той беше първият човек, който ми казва, че ме обича. - В очите й блестяха сълзи. Никой не ми го е казвал преди това. Дори и майка ми. Никога не съм виждала баща си. - Тя отметна косата от лицето си. - Не. Нищо си нямам в Австралия, нищо. Той е най-добрият човек, когото съм срещала.
Останаха да седят там почти без да говорят, още поне половин час, като Маргарет викаше на търговците да се приближат, да си вземат тези стоки обратно, да покажат онези. Накрая беше купила на невероятно висока цена две огърлици за Лети, като си казваше сама, че биха били чудесен подарък, съзнавайки, че това е жалък опит да изкупи вината си. Когато жегата стана почти непоносима и слънцето се премести на небето, така че наблюдателният и пост вече не бе в сянката, тя се замисли къде да се преместят. Но нямаше планирани никакви забавления за деня понеже се очакваше, че ще бъдат на брега, а мисълта да се карат помежду си в тясната каюта й бе непоносима.
Взираше се с присвити очи в малка моторна лодка, която се приближаваше към тях, забеляза флотската шапка на капитана, тромавите сиви фигури на борда, които ставаха все по-ясно различими с приближаването на моторницата. Чу възклицанията на момичетата по цялото протежение на кораба, когато другите разбраха какво е това.
- Момичета! -викна тя. -Това е пощата! Имаме поща!
Един час по-късно, всички седяха в столовата и вместо обичайната миризма на зеле, сега въздухът бе изпълнен с очакване, докато един служител от Червения кръст събираше писмата за изпращане и разпределяше други на малки купчинки на една дървена маса в ъгъла. Обявяването на всяко име беше посрещано с викове и писъци от получателката и нейните приятелки, сякаш биваха извикани за връчване на награда, а не на кореспонденция. Наоколо прозорците бяха отворени, за да може морският бриз да влезе в помещението. Слънцето се отразяваше в стъклата и те искряха като блесналия долу океан.
Джийн бе сред първите извикани до масата: нейните внушителни на брой седем писма от Стан бяха върнали част от жизнеността й. Беше ги подала на Франсис, която ги прочете с ниския си, звучен глас, докато Джийн нервно пушеше цигара.
- Чухте ли това? - все прекъсваше четенето тя. - Името ми е татуирано на дясната му ръка. В два цвята! И е боляло адски много.
Маргарет и Франсис си бяха разменили многозначителни погледи.
- И - продължи Франсис - е спечелил четири лири на боксов мач. Пише, че представата на другия за боксиране включвала да се опитва да блокира ударите на Стан с носа си.
- Чу ли това? - Джийн смушка Маргарет с лакът. - Мъчел се да блокира ударите с носа си!
Макар смехът й да бе малко прекалено висок, за да е породен от истинска радост, никой не каза нищо. Достатъчно беше, че изобщо се смее.
По-късно Франсис сподели, че е пропуснала няколко параграфа: онези, които предупреждаваха Джийн „да се държи прилично“ и историята за някакво момиче, което един от приятелите му бил зарязал веднага щом чул, че тя се била държала „твърде свободно и лекомислено“.