- Маргарет О’Брайън?
Маргарет скочи от стола си с бързина, която не подхождаше на обемистата й фигура. Задъхана, тя се вкопчи в купчината писма, които й подадоха, и се върна, грейнала и тържествуваща, забравила напълно, че не я бяха пуснали да слезе на брега. Зачуди се за кратко дали може да слезе в каютата и да си ги прочете на спокойствие, без да обиди някого. Но тъкмо се канеше да попита и чу стъргане на стол по пода, при което вдигна очи от пликовете и видя Ейвис да сяда внимателно пред тях.
Настана кратко мълчание. Маргарет, леко изненадана че Ейвис е предпочела да седне с тях след скандала предната вечер, се чудеше дали не се кани да се извини.
- Имам новини - каза Ейвис.
- И аз - обади се Джийн. Виж. Седем писма. Седем!
- Не - настоя Ейвис. На лицето й имаше някаква сдържана усмивка, сякаш таеше голяма тайна. Беше една различна Ейвис, а не онова гневно, упорито момиче, което бе изхвърчало от каютата им преди няколко часа. - Има истински новини каза тя и вирна брадичка. В очакване съм.
Последва смаяно мълчание.
- В очакване на какво? - не разбра Джийн.
- На бебе, разбира се. Бях при доктора.
- Сигурна ли си? - попита Франсис. - Доктор Даксбъри не ми прави впечатление на... най-надеждния...
Спомни си за последния път, когато го бе видяла и когато пееше, взрян безпаметно в шкафа с медицинските запаси.
- О, значи медицинските сестри знаят повече от докторите, така ли?
- Не, само исках...
- Доктор Даксбъри направи кръвен тест, но междувременно ми зададе много въпроси и ме прегледа. Напълно сигурен е. - Тя приглади косата си и се озърна наоколо може би се надяваше, че някак си ще сподели тази важи новина с по-широка аудитория.
- Предполагам, че това обяснява нещата - каза Маргарет, - сега, като се замисля.
Двете жени се спогледаха.
Ейвис не можа да сдържи вълнението си. Лицето й светна, бузите й поруменяха от възбуда.
- Бебе! Представяте ли си? Знаех си, че не може да страдам от морска болест. Била съм на яхта милион път и не ми е ставало лошо. Маргарет, трябва да ми кажеш за всичко, което трябва да купя. Мислиш ли, че продават малки дрешки в Англия? Ще трябва да кажа на мама да ми изпрати куп неща.
Маргарет стана и се пресегна над масата да я прегърне.
- Ейвис - каза тя, - това е страхотна новина. Поздравления! Колко хубаво и за двама ви.
- Божичко - с широко отворени очи възкликна Джийн. - Значи цялото гадене и повръщане е било, защото си бременна? Изглеждаше искрено зарадвана. Франсис не й бе казала за предателството на Ейвис, помисли си Маргарет и внезапно й домъчня за нея.
- Докторът смята, че съм в девета или десета седмица. Доста се шокирах, когато ми каза. Но толкова се вълнувам. Иън ще бъде на седмото небе. Ще бъде толкова прекрасен баща. - Ейвис нареждаше с възбуден глас, притиснала тънката си ръка до плоския корем, вече потънала в мечти за бъдещия семеен живот.
Маргарет се възхити на способността да заличи от съзнанието си събитията от изминалите часове.
- Стан си е направил татуировка с името ми - осведоми я Джийн, но Ейвис не я чу.
- Мисля да помоля специално капитана да изпрати телеграма на семейството ми и да им съобщи новината. Не мисля, че мога да понеса чакането, докато стигнем до Англия. - Името й, изречено с отсечен глас, прокънтя в столовата. - Писма! - каза тя и стана. - Писма! При цялото вълнение дори не бях се сетила - о, вие вече сте получили вашите. - Тя погледна към Франсис, сякаш внезапно си бе спомнила всичко, но не каза нищо.
- Поздравления - каза Франсис, без да погледне Ейвис.
Името на Франсис бе извикано час по-късно; беше сред последните и отекна в почти празната сега столова. На Маргарет няколко пъти й минаваше през ума да ги остави и да се наслади на думите на Джо в усамотение, после да ги прочете отново и отново на тишина, но между другите момичета сега имаше насъбрани лоши чувства, а и Джийн все още бе твърде ранима, затова се почувства длъжна да изчака.
Ейвис бе получила две писма от семейството и си и две много стари от Иън, изпратени само дни след като бе напуснал Сидни.
- Погледни само датата - сърдито каза тя. Изглежда бе приела за лична обида факта, че Джийн и Маргарет бях получили повече писма от нея. - Тези на Иън са отпреди шест седмици. Честно казано, очаквах от флота поне да се погрижат да получаваме писмата си навреме. Как, за бога, да му кажа за бебето, след като ще получи следващото ми писмо седмицата след пристигането ни в Плимут?
Загледа се намръщено в пощенската марка.