- Даже не е залепена. Вече сигурно имам още куп нови писма. Сигурно седят някъде в някой забравен от бога пощенски пост.
- Мисля, че просто си извадила лош късмет, Ейвис - разсеяно отвърна Маргарет. Вече бе прочела няколко пъти първото писмо на Джо. Той предвидливо ги бе номерирал, за да може тя да ги прочете в правилния ред.
Здравей, скъпа, пишеше той. Надявам се, че когато получиш това, вече ще си на борда на „ Виктория “. Не можах да повярвам, че ще плаваш със старото корито. Потърси Арчи Литълджон. Той е радист. Двамата се обучавахме заедно през четиридесет и четвърта. Добро момче. Ще се грижи за теб. Но пък едва ли на борда има човек, който не би се погрижил за нашите момичета. На „ Виктория “ момчетата са страхотни.
Маргарет преглътна задавено, когато думите прозвучаха във въображението й с гласа на Джо, трогната от вярата, която той имаше в доброто у хората около него. Погледна крадешком Джийн, която се бе вторачила напрегнато в писмата на Стан.
- Искаш ли да те науча? - попита тя. - Докато сме на кораба? Обзалагам се, че ще можеш да четеш, докато пристигнем.
- Наистина ли?
- Няма нищо сложно - отвърна Маргарет. - Час-два на ден и ще станеш истински книжен плъх.
- Стан не знае... за четенето. Все карах приятелката ми Нанси да пише писмата вместо мен, разбираш ли? - каза тя. Но после се сетих, че като се кача на борда и някой друг ги пише, ще бъдат с различен почерк.
- Значи е време да почнем с уроците - каза Маргарет. - Ще можеш да пишеш сама писмата си. И се обзалагам, че Стан изобщо няма да забележи разликата.
Джийн видимо се развесели и това повдигна общото настроение.
- Наистина ли мислиш, че ще мога? - все питаше тя и се усмихваше широко, когато Маргарет кимаше утвърдително.
Майка й постоянно й повтаряла колко е тъпа, сподели Джийн, като оглеждаше другите момичета.
- Казвам ви, тя е глупавата, щом си стои там в онази фабрика, докато аз съм на кораба за Англия. Нали така?
- Точно така - твърдо я подкрепи Маргарет. - Хайде, дай ми един плик. Ще ти напиша буквите.
Франсис се върна на масата им. Ейвис вдигна очи от своите писма към ръцете на Франсис.
- Само едно? - възкликна тя високо. Не можа да скрие усмивката на лицето си.
Франсис не се засегна.
- От един бивш мой пациент - каза тя с удоволствие. - Вече си е у дома и отново може да ходи.
- Колко хубаво - каза Маргарет и потупа ръката й.
- Нищо ли няма от съпруга ти?
- Ейвис... - предупредително я изгледа Маргарет.
- Е, само питам.
Последва кратко мълчание.
Маргарет понечи да заговори, но не можеше да измисли какво да каже.
- Е, ами може би е бил твърде развълнуван от мисълта, че пак ще те види - каза тя накрая. Ейвис повдигна вежди, изправи се и се отдалечи.
След като не получих отговор от теб на писмата си, ти пиша само от учтивост, за да ти кажа, че подадох молба за развод на основание на тригодишно изоставяне. Макар двамата с теб да знаем, че това не е напълно вярно, надявам се, че няма да оспорваш. Антон ще плати за пътуването ни до Америка - на мен и на децата, за да бъдем с него. За минаваме от Саутхемптън на двайсет и пети. Бих искала да приключим всичко цивилизовано, поне заради децата, но ти явно си решил да ми покажеш същата липса на загриженост, както и през цялото време, откакто си заминал.
Къде е човечността ти? Може би не е останало нищо от теб зад всичките ти правила и заповеди. Знам, че сигурно ти е било тежко. Че вероятно си станал свидетел на невъобразими ужаси. Но ние тук сме живи. И можеше да бъдем твоето спасително въже, ако ни беше позволил.
Сега не изпитвам вина, задето избрах друг живот, по-добър за мен и децата ми...
- Какво става, Никол? Изглеждаш ми блед. Да не си получил от онези телеграми „не си желан, не идвай“? - Джоунс Уелсеца лежеше в хамака си и прелистваше близо дузина писма. Които сигурно бяха от близо дузина жени Никол се загледа в своето, но без да го вижда. Смачка го и го пъхна в джоба си.
- Не - отвърна той, после се закашля, за да не трепне гласът му. - Не... просто новини от дома.
Неколцина от мъжете наоколо си размениха погледи.
- Да не би някой да е болен? - попита Джоунс.
- Не - повтори Никол. Тонът му не предполагаше по нататъшни въпроси.
- Изглеждаш ужасно. Всъщност изглеждаш като пребит вече седмици наред. Така става като дежуриш по нощите нали? Знаеш ли какво ти е нужно, човече? - Той тупна с юмрук рамото на Никол. - Трябва ти малко почивка. Тази вечер не си на пост, нали? Ела на брега с нас.
- Ами... мисля, че просто ще спя.