- Нарича се отпуск, човече. Вярваш или не, Никол, дори ти имаш нужда да разпуснеш понякога.
- Ще остана тук. Трябва да наваксам малко с шиене и кърпене.
- Съжалявам, няма да стане. Имаш си пълен джоб с парички и лице като пребито паленце. Доктор Джоунс казва, че единственото лекарство е да бъдат облекчени и двете. Сега поспи няколко часа. После идваш с нас. И ще се натряскаме до козирката.
Никол понечи да откаже, после почувства необяснимо облекчение от добронамерения тормоз на Джоунс. Мисълта да остане пред металната врата сам с мислите си и поредната зора бе непоносима.
- Добре - каза той, закачи хамака си и скочи пъргаво в него. - Дадено. Събуди ме половин час преди тръгване.
Бяха хапнали заедно - не толкова, подозираше Маргарет, заради огромно желание от страна на Ейвис да дели масата с тях, колкото заради факта, че Айрийн и приятелките й и бяха дали ясно да разбере, с шепота и студените си погледи, че вече не е желана в тяхната групичка. Тя бе видяла как Ейвис се готви да изтича до масата им и да обяви новината си, докато не осъзна, че ги обсъждат - и то не добронамерено. Тя видимо бе помръкнала, а очите й продължаваха да се приковават в тях при всеки изблик на смях. После, приглаждайки косата си, бе седнала срещу Маргарет.
- Знаеш ли подхвърли небрежно тя, - току-що си спомних какво не можех да понасям в тази Айрийн Картър. Ужасно груба е. Не мога да си представя какво изобщо съм видяла в нея.
- Хубаво е всички да седнем да се храним заедно, за разнообразие - също така дружески отвърна Маргарет, без да обръща внимание на мълчанието на Франсис.
- Хубаво е, че Ейвис вече не повръща - обади се Джийн.
- Да не би да са объркали пощата ти, Франсис - каза Ейвис, - или наистина получи само едно писмо?
- Знаеш ли какво, Ейвис? - високо попита Маргарет. Блъсна настрани чинията си. - По-рано си поприказвахме много приятно за това как са ни предложили нашите съпрузи. Сигурно и ти би искала да споделиш с нас как ти е предложил Иън, нали?
Маргарет улови погледа на Франсис. Може би в него имаше и благодарност или нещо друго.
- Не съм ли ви разказвала? Наистина? О, това беше най-хубавият ден в живота ми. Е, с изключение на сватбения, разбира се. Това винаги е най-хубавият ден за едно момиче, нали така? А в нашия случай не можахме да направим сватба, каквато обичайно бих очаквала - предвид положението в обществото на семейството ми и всичко останало... Не, трябваше да бъде малко по-интимно тържество. Но, о, предложението на Иън. О, да... Тя затвори очи. - Знаете ли? Всичко се връща толкова ярко в паметта ми, направо усещам уханието...
- Значи е било като при Маргарет - подхвърли Джийн.
- Разбрах, че той е мъжът за мен още щом го видях. И той казва същото за мен. О, момичета, той е изключително мил. А мина толкова време, откакто говорихме за последен път - не мога да го понеса. Той е най-романтичният мъж на света. Не мислех, че ще се омъжа за някой военнослужещ, нали разбирате. Не съм от онези, които тичат след мъжете с униформа и само трепкат с мигли пред всеки в бяло. Но един ден помагах в организацията на една танцова забава - сигурно и при вас е имало такива? - и тогава го видях, и край. Знаех, че ще бъда госпожа Радли.
- И какво направи той? - попита Джийн, докато палеше цигара.
- О, беше такъв джентълмен. Знаехме, че се обичаме - каза ми, че дори бил обсебен от мен по едно време, можете ли да си представите? - но се притеснявал дали могада се справя с това да бъда съпруга на военнослужещ. Имам предвид - заради всички раздели и несигурността... Каза ми, че не смятал за редно да ме подлага на подобно нещо. Но аз му отвърнах, че може и да изглеждам като крехко цвете - така ме наричаше баща ми, неговият малък жасминов цвят, - но всъщност съм доста силна. Наистина. Много съм решителна. И мисля, че накрая Иън го разбра.
- Е, какво стана? - попита Маргарет, докато облизваше лъжичката си от чая.
- Ами и двамата се измъчвахме. Татко искаше да чакаме. А Иън не искаше да го ядосваме, затова каза, че ще чака. Но аз не можех да понеса мисълта да бъдем разделени и да сме просто „сгодени“.
- Притеснявала си се да не избяга с някоя друга? - подметна Джийн.
- Затова той получи разрешение от командира си и двамата избягахме и се оженихме пред съдията. Просто така. Беше страшно романтично.
- Каква чудесна история, Ейвис - каза Маргарет. - Ще ида да си сипя чай. Някой друг иска ли?
Навън небето притъмняваше. Залезите се случваха много бързо тук, сякаш денят бе нетърпелив да премине в нощ. Корабът бе по-тих от обичайното, въпреки присъствието на жените, сякаш липсата на мъжете се бе пропила във всяка палуба и ги бе смълчала.