- Ще ида да видя дали прожектират нещо в киното - обади се Джийн.
- Може да са решили да покажат някой филм, след като всички сме тук.
- Няма нищо - каза Ейвис, - само бележка, на която пише, че следващата прожекция е утре следобед.
- Мъжете сигурно вече са на брега - каза Маргарет, загледана през прозореца. - Късметлии.
- Ами твоят мъж, Франсис? - Джийн облегна брадичка на ръката си, наведе глава на една страна. - Как ти предложи?
Франсис стана и започна да събира чиниите върху таблата.
- О, не е нещо интересно - отвърна тя.
- Сигурна съм, че ще ни е интересно - подхвърли Ейвис. Франсис я погледна намръщено.
Маргарет си помисли, че вероятно е по-добре да насочи разговора в друга посока, но трябваше да си признае, че я гложди любопитство.
Всички зачакаха. И Франсис, след кратко колебание, седна, а мръсните чинии останаха струпани на купчинка пред нея. Разказа им с тих, лишен от емоции глас, а думите й бяха пълна противоположност на излиянията на Ейвис. Срещнала го в Малая, докато работела като медицинска сестра. Редник от инженерния корпус Чоки Маккензи, на двайсет и осем години. От градче на име Челтънъм. Имал рани от шрапнел, които се инфектирали в тропическа жега и влага. Тя се грижела за него и след няколко седмици, той много се привързал към нея.
- Понякога, когато имаше треска, губеше представа за реалността и си мислеше, че вече сме женени. Не биват да поддържаме отношения с мъжете, но неговият капитан, който лежеше на съседното легло, му позволи. Всички им угаждахме. Съгласявахме се с какво ли не, стига от това да се чувстват по-добре.
- И кога ти предложи? - попита Джийн. Над главата й неоновите лампи се включиха внезапно и огряха лицата на жените.
- Ами... всъщност ми предлагаше много пъти. Не беше само веднъж. Мисля, че бяха поне шестнайсет, преди да съглася.
- Шестнайсет пъти! - възкликна Ейвис. Сякаш не можеше да повярва, че Франсис е способна да провокира такава настойчивост.
- Какво те накара да се съгласиш? - понита Маргарет. - Накрая, имам предвид.
- Какво го е накарало да продължава да ти предлага! - измърмори Ейвис.
Но Франсис стана и погледна часовника си.
- Мили боже, Меги! Виж колко е часът. Твоето куче вече отдавна чака разходката си.
- О, по дяволите. Права си. Най-добре да слизам долу - каза Маргарет. Кимна на останалите и двете с Франсис хукнаха към каютата.
Момичетата се целуваха. Направиха го веднъж, за кратко, после се обърнаха да го погледнат и се засмяха на липсата на реакция от негова страна. По-ниското се облегна на високия стол пред бара, изгледа го съблазнително, после протегна голия си крак. Другото, в зелена рокля, която бе твърде голяма за слабата му фигура, измърмори нещо, което той не разбра, и се наведе напред да разроши косата му.
- Две, две. Вдигна два пръста. - Много добро прекарване. Две, две.
Отначало им бе поръчал и на двете по питие. Отне му няколко минути да схване какво му предлага момичето. После поклати глава, макар тя да свали цената до почти една трета от първоначалната.
- Нямам повече пари - каза той, а думите му прозвучаха странно и размазано в собствените му уши. - Всичко замина.
- Не, не - каза момичето в зелената рокля. Сякаш бе чувала откази твърде много пъти и всички са били безсмислени. - Две, две. Много, много хубаво.
По някое време през нощта бе изгубил часовника си и вече нямаше представа кое време е. Някакви мъже подвикваха или се биеха аматьорски отвън на улицата. Момичета ичезваха на горния етаж, после пак слизаха и си приказваха или се караха с колежките си. Навън неоновият надпис с името на бара грееше в синьо и осветяваше входа като в студено сиво утро.
На стената можеше да се види снимка на Айзенхауер, вероятно дарена от някой американски редник. Колко ли беше сега часът в Америка? Никол се помъчи да си спомни как бе пресметнал часовата разлика по-рано същата вечер.
В другия край на стаята, полуседнал, полуизлегнал се на една пейка, Джоунс Уелсеца слагаше цигари в устата на едно момиче и се смееше, когато то се закашляше.
- Не вдишвай толкова много - обясняваше той, докато момичето шеговито го удряше с тънката си ръка. - Ще ти прилошее.
Забеляза, че Никол го гледа.
- О... не... не ми казвай, че харесваш и малката Ани, нали? - викна той. - Алчно копеле. Вече си имаш две.
Никол се опита да отговори нещо, но думите сякаш се превърнаха на пепел в устата му.
- За жените и любимите - вдигна тост Джоунс Уелсеца, стиснал чаша в ръка. - Дано никога не се срещат.
Никол вдигна чаша в отговор и отпи голяма глътка.
- И никакви бунища - измърмори той. Джоунс, който едва го чу, избухна в смях.