- Моите хора спазват правилата на приличието.
- Не за поведението на мъжете си мислех, Джордж. Чувал съм за тези колониални девойки. Нямат сдържаността на британските си сестри, ако може да се съди по онова, което са ми казвали за ставащото нощем в Сидни...
- Момичетата са добре. Всичко е под контрол. - С притеснение си помисли за инцидента, докладван от служителката на женския корпус предната седмица. Бакстър и останалите като него скоро щяха да научат.
- Да. Хм, съветът ми е да ги държиш под ключ, доколкото е възможно. Имали сме всякакви неприятности с някои от по-младите ни момчета и жени, пътуващи на борда. И това е при наличието на някоя и друга девойка. Направо не ми се мисли какво е с над шестстотин. Сигурен съм, че някои от тях не мислят много трезво сега, когато знаят, че си отиват у дома.
По мълчанието на Хайфийлд той най-сетне осъзна, че няма да получи желания отговор. Хайфийлд, междувременно, бе вдигнал крачола си. Може би само си въобразяваше, но цветът на кожата около раната изглеждаше по червен от последния път, когато бе погледнал. Пусна панталона и стисна зъби, сякаш можеше с усилие на волята да накара проклетата рана да заздравее.
- Да... ами всички се посмяхме, представяйки си вашия фризьорски салон. От всички кораби... от всички капитани, а? И все пак... сигурно е хубаво да знаеш, че ще има полза от старото корито, след като го пенсионират. Двамата можете да създадете първия мобилен салон за красота.
Вниманието на Хайфийлд моментално бе отвлечено oт крака му.
- Да го пенсионират ли?
- Нали се сещаш, след като го извадят от военна служба.
- „Виктория“ ще бъде изваден от служба?
Последва кратко мълчание.
- Мислех, че знаеш, друже. С кораба е свършено. Когато инженерите го оглеждали най-подробно в дока на Улумулу, решили, че не си струва да го поправят отново. С него е свършено, след като пристигнете в добрата стара Англия. Решили са, че искат да се съсредоточат върху съвсем нов тип самолетоносач, след като войната вече приключи. Не че теб това те засяга особено, нали?
Хайфийлд седна. Около него циферблатите и картите на метеорологичната служба го гледаха безмълвно, в неведение за скорошното си уволнение. „Да“, мълчаливо каза той на кораба, „и аз, и ти.“ Вече почти не чуваше продължаващия монолог на другия капитан.
- Но шегата настрана, как си, стари друже? Чух, че си рил ранен на „Несломим“. Доста шум се вдигна около случая. Разтревожи не малко хора.
- Добре съм.
- Разбира се, разбира се. Човек не бива да живее с миналото, нали? Жалко обаче. Младият Харт служеше при мен преди няколко години. Бях шокиран, когато чух. Чудесен младеж. Изпъкваше сред останалите.
- Да. Да, така е.
- Срещнах жена му веднъж, когато бяхме в Сингапур. Много приятно момиче. Струва ми се, че тъкмо беше родила близнаци. Което ми напомня защо ти се обадих. От Лондон ми телеграфираха сутринта. Казват, че на борда при теб има няколко булки, които са омъжени за мои момчета. Ще плаваме наблизо ден-два и в Лондон смятат, че би било хубаво, ако им позволим радиовръзка. Какво ще кажеш? Смея да твърдя, че за духа на мъжете ще бъде добре да разменят някоя дума с жените си.
- Не знам...
- Е, недей да решаваш на момента. Доколкото разбирам, и бездруго има само няколко. Едва ли ще има цяла орда истерични жени, тропащи на вратата ти. Но ще означава много за моите момчета. И ще ги предпази от неприятности. След няколко дни акостираме в Аден, а винаги е добре да им се припомнят отговорностите им, преди да слязат на брега. - Смехът му бе нисък, гърлен, уверен, че ще бъде разбран.
На долната палуба моряци в тропически униформи разчистваха последните останки от спортния ден - въжета, столове - и от време на време бършеха потта от челата си. Малко по-далеч две жени вървяха бавно към столовата, залязващото слънце галеше лъскавите им фризирани коси. Двете се наведоха да минат под крилото на един самолет и едната протегна тънката си ръка да го докосне, при което бързо я дръпна, сякаш се бе опарила. Смееше се на нещо, казано от другата, закрила уста с ръка.
Зад тях другите бойни самолети стояха наредени по палубата, а от гладките им тела струеше топлина. И те бяха толкова ненужни, колкото и останалата част от кораба.
- Хайфийлд?
- Кажи на твоя помощник-капитан да говори с моя заместник отвърна Хайфийлд, без да откъсва очи от долната палуба. Ще изпратим списък на пътниците, за да ми кажеш с кого искат да говорят твоите момчета. Ще видим дали можем да организираме нещо.