Остави слушалките. После се обърна към радиста. I
- Свържи ме с Главнокомандващия на Британските военноморски сили в Тихия океан. И с отговорника за договора за наем.
Каютата бе празна тази вечер. Ейвис беше на курса по правене на цветя от плат, който явно носеше точки в състезанието за кралица на „Виктория“. След като прецени, че Айрийн Картър е най-големият й враг, тя бе твърдо решена да грабне титлата под носа й.
Джийн, оплаквайки се от смазващата жега и умората oт урока си по четене, бе отишла да гледа филм заедно с две жени от спалното помещение над тях.
Франсис, след като се бе насладила на час самота и се бе погрижила за старото куче, сега се чувстваше изнервена, беше й прекалено топло. В задушното помещение на спалнята им блузата й бе залепнала за кожата, а чаршафите се омотаваха върху дюшека. Отиде до банята и няколко пъти наплиска лицето си със студена вода.
Тъкмо се канеше да излезе от каютата и да иде на самолетната палуба, когато вътре се втурна Маргарет, зачервена и запъхтяна.
- О, мили боже - повтаряше тя, притиснала пухкавата ръка до гърлото. - О, мили боже.
- Добре ли си? - Франсис скочи да й помогне. Маргарет избърса потта от челото си. Червенината се простираше от гърдите към гърлото й. Седна тежко на леглото си.
- Маргарет?
- Викат ме при радиста. Няма да познаеш... ще говоря Джо!
- Какво?
Маргарет я гледаше с широко отворени очи.
- Тази вечер! Можеш ли да повярваш! „Александрия“ явно е съвсем наблизо и можем да ги чуем по радиото, казват, че аз и още пет други жени можем да говорим с мъжете си. Аз съм от късметлийките. Можеш ли да повярваш? Можеш ли?
Грабна кучето от леглото и го зацелува бурно.
- О, Моди, можеш ли да повярваш? Ще говоря с Джо! Тази вечер! - После забеляза отражението си в огледалото, което Ейвис бе подпряла на стената до вратата, и простена: - О, не! Виж ме само. Косата ми винаги пощурява от влагата.
Тя хвана непокорните кичури между пръстите си.
- Не мисля, че ще може да те види по радиото - обади се Франсис.
- Въпреки това искам да изглеждам добре за него. - Маргарет яростно задърпа косата си с четката на Ейвис с отривисти движения, които накараха косата й да се наелектризира още повече и да бухне бунтовно. Тя стисна устни. - Ще дойдеш ли с мен? Чувствам се толкова неуверена - не искам да се изложа. Би ли дошла? - Тя прехапа устни. - Минали са почти три месеца, откакто сме говорили за последен път. И ми трябва някой с мен, който да ми напомня, че не трябва да ругая пред капитана.
Франсис бе свела поглед към пода.
- О, божичко, много съжалявам. Толкова съм нетактична. Не исках да злорадствам. Сигурно и ти искаш да говориш със съпруга си. Просто си помислих, че много бих искала точно ти да си до мен.
Франсис улови дланта й. Беше влажна от жегата или от нервното вълнение.
- С удоволствие - отвърна тя.
- Джо?
Край нея светлината помръкна. Маргарет се размърда неловко и попита шепнешком дали е застанала на правилното място. Радистът, със слушалки на главата, започна да настройва стотиците копчета и плъзгачи пред него. После, явно доволен от прозвучалите писукания и потраквания, той нагласи микрофона пред нея.
- Доближи си лицето тук каза той, като внимателно побутна Маргарет по гърба, за да я окуражи. - Точно така. Сега опитай пак.
- Джо?
В малката стаичка, сгушена под мостика, шепата избрани булки, някои от които бяха придружени от приятелки, се смушкаха с лакти. Радиоапаратната беше малка за толкова много хора и всички стояха неподвижни, с ръце, долепени до тялото, а някои си вееха със списания, докато лицата им лъщяха от жегата и задуха. Навън небето бе притъмняло и някъде там далеч, на много мили разстояние, техните любими мъже се носеха по водата в мрака.
- Мегс? - Далечен глас, накъсан. Но съдейки по изражението на Маргарет, определено неговият.
Чу се обща въздишка, сякаш група деца са зърнали коледна елха. Маргарет бе първа в списъка и сякаш едва когато булките чуха това доказателство, повярваха, че е възможно мъжете им да са толкова близо, че да могат, след месеци на мълчание, да разменят няколко скъпоценни думи. Сега те се спогледаха грейнали, сякаш радостта им бе заразна.
Маргарет протегна ръка да хване микрофона. След това плаха, стеснителна усмивка каза:
- Джо, аз съм. Как си?
- Страхотно, скъпа. Ти добре ли си? Грижат ли се добре за теб? - Безплътният му глас наруши тишината.
Маргарет стисна микрофона.
- Добре съм. И аз, и Джо-младши сме добре. Много... се радвам, че те чувам - заекна тя, явно притеснена, че след като тя е заобиколена от непознати, вероятно същото важи и за него. Никоя жена не искаше да изложи съпруга си пред колегите или началниците му.